В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Семейството, средата и епохата налагат на човека своите трайни отпечатъци, но въпреки това през тези външни наслоения прозира Индивидуалността му, представляваща неговата истинска същност. Степените на проява на Индивидуалността са различни. Да се види вътрешният човек през неговата външна форма и временните обвивки е много трудно, тъй като вътрешното се закрива от външното. Животът на достатъчно напредналия дух може да се разглежда като едно постоянно усилие на Индивидуалността да наложи себе си и своите особености и качества във физическия свят. Великите духове са налагали отпечатъка на своята Индивидуалност на цели епохи и на много народности. На външния човек е оставяна чисто служебно ролята на изпълнител на волята и решението на властващия отвътре. Никакви преследвания, страдания, подигравки и гаври над външната обвивка не са могли да сломят мощта отвътре. За по-добро разбиране същността на човека са се опитвали да го разделят на плътски, земен и божествен, наричайки го богочовек. Много опити са правени да се раздели съществото на човека на части и да се разбере тяхната взаимовръзка. Делили са го на тяло и душа, на дух, душа и тяло, на животински и духовен човек и др. Наред с двоичното, тройственото и по-сложните деления на човека, съществува и седморно, което трябва да се приеме за основно. Изхождайки от него, за практическо приложение трябва да се разбира кои принципи участват в отделянето на астралното тяло, кои — на менталното и кои — на огненото. Какво умира при първата, физическа смърт на човека, какво — при отхвърлянето на астралната обвивка и какво — при отхвърлянето на менталната. Какво представлява безсмъртието и какви негови видове се достигат от духа. Съкровеното Знание изисква необичайна яснота и точност на разбирането и затова при изучаването на тези въпроси трябва да се избягва всякаква неопределеност, неяснота и мъглявост. То се основава на познаването на непоклатимите Космически закони и изисква от човека пълно отдаване в служба на този вид наука. Инструмент на познанието е самият човек и от усъвършенстването на неговия апарат — както физическия, така и психическия — зависи успехът на неговото придвижване в тази чудесна област на безпределни възможности на духа. При това усъвършенстването на духа върви успоредно с изтъняването и усъвършенстването на тялото. Този естествен процес е продължителен и обхваща не само едно въплъщение. На училище хората ходят с години, а нашите ученици се обучават векове. (9.385)
(МАЙ).Временната, смъртна и преходна личност е също толкова нужна и необходима на човека, колкото и неговата безсмъртна, превъплъщаваща се Индивидуалност, тъй като именно личността събира за Индивидуалността елементите на безсмъртие и материала за съзнателно проявление на Индивидуалността във Висшите Светове. И когато е усвоено твърдо значението на смъртната личност и тя се възприема единствено като средство, оръдие за достигане на точно определените цели на Индивидуалността, смисълът на съществуване на личността придобива особено значение. Но ако тя се възприема като самоцел, то съществуването ú става безсмислено. Така единствено осъзнаването на тази задача, която се възлага на личността, прави живота на човека целеустремен и изпълнен със значение. (10.7)
Личността е слуга на Индивидуалността или висшето „Аз“ на човека и при това временен слуга, всичко на всичко за едно въплъщение. Задачата на слугата е да изпълни поръчението на Висшето „Аз“ и да събере в даден живот определен, даван чрез него, опит. Изпълнила поръчението и предала всичко събрано на Безсмъртната Триада, личността като такава става ненужна и престава да съществува. Висшето „Аз“ не усеща загубата на временната личност, тъй като целият съзнателен живот сега се съсредоточава в него. Би било нелепо малката и ограничена личност на някой човек да съществува вечно — с всичките си ограничения във времето, епохата и народността и на това стъпало на еволюция, на което е била хилядолетия и повече преди това. 3атова резултатите от даденото въплъщение се събират в Чашата, а този, който ги е събрал и изпълнил исканата от него работа, просто престава да съществува. Астралната черупка, от която Висшето „Аз“ е прибрало всичко, което му е нужно, постепенно се разсейва в пространството и от личността от последното въплъщение остава само филмът с преминалия живот. Този въпрос е сложен и изисква дълбоко разбиране на особеностите на седемте принципа, образуващи въплътения човек и осъзнаването на това, кое именно в него се явява безсмъртно и кое смъртно, какво умира и подлежи на разпадане, и какво представлява по същество неговата Безсмъртна Същност, неговата превъплъщаваща се Индивидуалност. (10.567)