В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

От едната страна е ограничеността на собствената колибка на еснафа, а от другата — неповторимостта на индивидуалните придобивки на духа — именно индивидуалните, защото само при условията на Индивидуалността тези придобивки не се разтварят в пространството. Индивидуализацията на духовната монада й позволява да еволюира, натрупвайки опит. В Дома на Отца има безброй форми на живот и всички те са индивидуализирани в него и няма сходни или повтарящи се, т.е. напълно еднакви. Всеки Планетен Дух притежава своя ярко изразена Индивидуалност, което не му пречи, обаче, да бъде част или елмаз от Короната на Космическия Разум — част неотделима, неразривна, член на великия Небесен Колектив, запазвайки при това своята Индивидуалност. Тайнството на единството в множеството на живота представлява Основа на живота. Отчасти то се изразява във формулата: „Аз съм във вас и вие сте в Мен, Аз съм в Отца и всички сме едно“. Това обединение става без загуба на Индивидуалността. Още един път ще очертаем границата между понятията личност и Индивидуалност. Животът на личността се разпростира само върху едно въплъщение, след което тя престава да съществува като такава и всички нейни обвивки се разпадат. А Индивидуалността, от същността на която е разцъфнала като цвят върху многогодишно растение определената личност, продължава да съществува, като от време на време поражда нови цветове. Цветовете загиват, растението остава. Цветовете са личностите, растението е Индивидуалността. Великите Индивидуалности, идващи на Земята във вид на определена личност, малко са се съобразявали с интересите на тази личност и са се оставяли да бъдат разкъсани от тълпата — само и само да запечатат възможно по-дълбоко в съзнанието на хората донесения на Земята Завет. Величието на човека може лесно да се определи по забравянето на самия себе си и на своите интереси и отдаването на себе си в служене на хората. Личността обикновено служи на себе си, а побеждаващата или победилата в нея Индивидуалност — на хората. Личността умира, Индивидуалността е безсмъртна. Безсмъртието се утвърждава чрез пренасяне на съзнанието в сферата на Безсмъртната Индивидуалност. (11.174)