В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Пеперудата излиза от пашкула и започва да лети. Личното призрачно „аз“ представлява точно такъв пашкул. Когато духът израсне, той трябва да отхвърли този пашкул, ако иска да полети. В пашкула на дребната личност и саможивостта летенето е невъзможно. Затова основно условие за възхода на духа си остава формулата „Отвърни се от себе си и ме следвай“. Със смъртта на личността се отхвърлят последователно всички временни обвивки, до менталната включително, след което остава носителят на самосъзнанието — Индивидуалността, състояща се от 5, 6 и 7 принципи. Затова и безсмъртието се постига с пренасяне на съзнанието от временните тела или обвивки в сферата на Безсмъртната Триада. (11.480)
Надеждата за бъдещето в личен аспект няма да донесе очакваните резултати, защото самата личност и всичко свързано с нейните кроежи, подлежи на изчезване. Еволюцията върви като унищожава формите, в които се проявява животът и съхранява само натрупванията на опита около искрата от Космическия огън, носителка на живота. Говори се за безсмъртие на духа и се възлагат надежди за безсмъртието на личността. Но безсмъртна е не личността, а Индивидуалността или Висшата Триада, събираща резултатите от опита на всяко поредно въплъщение на човека, изразяващо се всеки път в раждането на нова личност, умираща и изчезваща със завършването на това въплъщение. Отхвърляйки тялото и освобождавайки се от нисшата диада, безсмъртната Индивидуалност на човека даже и не забелязва тази загуба, тъй като цялото ú битие е пренесено в сферата на Висшата Триада и се проявява на свръхличен план. (11.695)
Трябва да се издигнем дотолкова високо над личните преживявания и страдания, че съзнанието да не се засяга от тяхната горчивина и отрова, а също и да се разбере, че закаляването на меча на духа изисква смяна на горещината със студ и че страданията на личността не донасят нищо друго освен полза за духа. Страданията ще отминат, но огнената мощ на духа, придобита чрез тяхното посредничество, ще остане с него завинаги. Затова мъдрият се радва на страданията, разбирайки тяхната несъмнена полза за неговата съкровена същност, за неговото висше „Аз“. (11.698)
Можете да си представите, че сте европеец или азиатец, чернокож, жълтокож. Можете да си въобразите което и да е състояние: болен или здрав, млад или стар, богат или беден, владетел на цяла държава или последния ратай. Може да си представите, че сте в бъдещето, което предстои на човечеството. Но ако всичките тези явления се случат с човека и в действителност, и ако при това се запазват и устремът, връзката с Учителя на Светлината и неотклонното придвижване по пътя, то може да се счита, че проблемът на живота е решен правилно. Именно, независимо от особеностите на външните условия, линията на еволюцията на духа си остава една и съща — огнено устремена към Светлината. Външните обстоятелства се дават за преодоляване, за да не може нищо след това да задържи пътника по Големия Път или да го отклони от избраната цел. Само по себе си плътното обкръжение на човека е лишено от смисъл, ако е отхвърлен духът и неговото придвижване в Безпределността. Цели народи и дори раси са слизали от историческата сцена, без да остане след тях и следа от личния живот на отделните хора. Дори личният живот на прадедите се забравя. Не е работата в него, а в това какво извлича духът от него за своя възход. И ако от една страна може да се каже: „Всичко преминава“, то, от друга, трябва да се добави: „Но духът пребивава навеки“. (13.84)
Тема 8. Аура
Аурата и заградителната мрежа са несменяемото облекло на човека. Представете си мъртво тяло или астрална обвивка — черупка, отхвърлена от духа и ще разберете какво искам да кажа. Живите излъчвания духът отнася със себе си и неотделимостта на тези излъчвания е показател за тяхната важност и значимост. С тях е наситен вътрешният свят на човека. Но трябва да се отличават специфичните свойства на аурата на всяка от обвивките, които се обуславят от основната аура и нетленните натрупвания в Чашата, от нейната променлива и временна окраска. Тялото може да боледува и да променя своята аура, но основните излъчвания остават над телесните въздействия. Магнетизмът на физическите излъчвания може да бъде много силен и може да изглежда, че е силен и носителят на здравото тяло, но стига само да заболее, особено по-сериозно, за да излезе на преден план силата или слабостта на основните излъчвания, на главната аура. Често при боледуване силният дух става още по-силен, защото физическата обвивка вече не закрива толкова плътно аурата на освобождаващият се от нейната тежест дух. Но слабият дух слабее още от болестта, защото е привикнал да се опира на плътното тяло. Понякога отслабването на физическото тяло предизвиква един вид освобождаване на вътрешните сили на духа, скрити под физическата обвивка и обвързани с нея. Затова знаещите наричат смъртта великата освободителка. И това е наистина така. Не трябва само да се забравя, че идването на смъртта освобождава и извиква на преден план натрупванията, които са събрани в предшестващите животи. Напомням това, за да не се подценява значението на пребиваването в плътното тяло и животът на земята. Така че, макар и невидима за окото, аурата е едно реално, мощно и силно явление, което е винаги с нас. От нея се обуславят кармическите връзки и взаимоотношенията с хората. Нейните излъчвания са постоянни и върху тях човек изгражда своя живот, защото те взаимодействат непрекъснато с околната среда. От това може да се види колко важно е за самия човек, за хората, които го заобикалят и за пространството тези излъчвания да бъдат градивни и хармонични, защото има аури, излъчващи главно енергия на разложение, разрушение, болести и тъма. Техните носители отравят не само себе си, но и пространството, и всички, които влизат в съприкосновение с тях и чиято заградителна мрежа не е достатъчно силна или не е в изправност, за да ги защити. Такива вредители на планетата не са малко. Но все още няма закони, които да ги изолират от другите хора. И затова обикновенните хора често са съвсем беззащитни. Така че, въпросът за подържането на заградителната мрежа в изправност е от особена важност. (1.15)