В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Когато нисшето „аз“ на човека властва над неговата личност, той извършва постъпки и дела, които са във вреда не само на неговата същност, но и на физическото тяло. И пияницата, и наркоманът, и пушачът — всички разрушават физическото си тяло. Да се обуздаят своеволията на астрала не е лесно. Хората са отивали в гори и пустини, подлагали са се на самоизтезаване, изтощавали са се с пост и молитви и са прилагали много други сурови методи, за да се смири тялото или по-точно астралът. А той иска себе-удовлетворяване, богатство, изпълняване на всички желания. Но човек не се въплъщава за да угажда на тялото и на астрала си, а за да събира необходимия опит и знания за своето Висше „Аз“, за своята Безсмъртна Триада, за своята Индивидуалност. Саможивостта представлява най — големият враг на последната. Еволюцията не се съобразява нито с интересите, нито с желанията на личността, щом като те пречат за натрупване на необходимия опит за Висшето „Аз“ на човека. Затова всички огнено-устремени към Светлината духове често преминават през тежки страдания на Земята. Тяхната личност изцяло се принася в жертва на тяхната Индивидуалност. Великите духове са разбирали защо им се налага да поемат тежкия кръст на живота върху себе си. Личността се разпъва на кръста на живота в името на Безсмъртната Индивидуалност на човека, висша цел на която е служенето на хората, а движеща сила — любовта към всичко живо. Тази любов изисква служене на човечеството и пълно забравяне на себе си, на своята личност и нейните интереси. Именно мъдрото разбиране на смисъла на съществуване на Индивидуалността, на нейните задачи и интереси, заставят човека съзнателно, без оплаквания и ожесточение, а с радост да посреща трудностите, огорченията, болката и страданията със съзнанието, че заради сливането със своето Висше „Аз“ е необходимо да надвие, обуздае и подчини своето нисше „аз“ и да го управлява. Нима Владиците не знаят през какви страдания се налага да преминат понякога Носителите на Светлината? Знаят и виждат. И ако не бързат да прекратят тези страдания, значи чрез тях се достига нещо дотолкова значително, че стократно да компенсира с новите достижения всичко, което се налага да се изтърпи. Всички разпънати, измъчвани, убити и изтерзани служители на Светлината са преминали през живота на Земята като победители на своето малко „аз“, в името на любовта и служенето на човечеството. Разбира се, Висшите сили могат да прекратят този процес, но Великото служене е доброволно, а безсмъртието и сливането със своето Висше „Аз“ се достига само от тези, които доброволно приемат своя кръст и вървят по Пътя, показан от Мен — Преминалия и Опозналия целия Път. (11.93)