В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Трябва да се разберат и уравновесят в съзнанието двете противоположности — от една страна безсмислената суета, краткостта на земното съществуване и смъртта на личността, а от друга — дълбокото значение и ценността на земните въплъщения за натрупването на толкова необходимите за растежа и развитието на Индивидуалността опит и знания. Всеки миг от живота е ценен, стига да е целеустремен в съответствие с това, заради което се въплъщава духът на Земята. Сами по себе си и като самоцел всички земни дела са лишени от смисъл. Но като необходимо и неизбежно условие за еволюцията на духа те са оправдани и извънредно ценни. Животът е школа и всеки миг от него може да бъде използван много ползотворно. Няма безсмислени или безцелни действия, не носещи последствия. Когато всяка крачка на човека е в съответствие с целта, към която той върви, тогава той е на Правилния път. Пътник по Големия път — така наричаме Ние човека. Където и да бъде, при каквито и условия да го постави кармата от миналото, целта е винаги пред него и той може винаги да се придвижва към тази цел — неотклонно както в голямото, така и в малкото — във всички свои действия. Пренасянето на целеустремеността в живота от обикновените постановки към необикновените, за постигане съкровения смисъл на човешкото битие на Земята и в световете, ще бъде единствено правилното решение на проблема за съществуването на човека изобщо. (6.508)
(Гуру). Личното начало или нисшето „аз“ извънредно пречи на еволюцията на духа и на придобиването на висшето съзнание. Какво би било, ако някой от тези хора, които човечеството причислява към Великите, се беше занимавал само с това, с което се занимават обикновените хора, т.е. със себе си и със своите лични интереси. Той нямаше да бъде велик и не би оставил нищо след себе си на хората, както не са оставили милионите обикновени хора, напуснали земния живот. Това съображение ясно показва колко безполезно и ненужно на човечеството е всичко, свързано с нисшата природа на човека. Учителят съветва да се върви нагоре, където нисшето „аз“ вече е невъзможно да бъде влачено със себе си. (6.520)
(Гуру). Отдалечи се от себе си и ще сътвориш благо. В това самоотричане е целият смисъл на еволюцията на духа. Личността му се дава като оръдие за съприкосновение с обкръжаващия го свят. Личността сама по себе си не е самоцел, а средство за достигане на целта. Всичките й преживявания и страдания са нужни и ценни дотолкова, доколкото спомагат да се разшири разбирането и за да може посредством тази временна личност или, по-точно, посредством множеството личности, в които се въплъщава безсмъртната Индивидуалност, да се постигне Нейната същност и съзнателно сливане в едно с Нея, т.е. да се пренесе съзнанието в Нейната сфера. Друг смисъл и цел на съществуването на личността няма, тъй като тя умира и вместо с нея се ражда нова във всяко последващо въплъщение. Само събраният от личността опит остава в Чашата на Индивидуалността завинаги. Чашата не е достояние на личността, а на Индивидуалността. Затова личността няма достъп до миналото, съхранявано в Чашата. Само когато съзнанието се пренесе във Висшите принципи, тогава се разкриват отложените там натрупвания и е възможно да се чете в свитъка на миналите животи. (6.541)
(Гуру). Личността е временна обвивка на духа и, изживявайки полагащото ú се време, престава да съществува, както и всичко това, с което тя живее, и с което е изпълнено съзнанието ú. Но духът остава, запазвайки в Чашата спомена за миналото. Това, което е в съзнанието от личността, е обречено на изчезване, а това, което е от духа, е безсмъртно. Първото е крайно, второто — безпределно. Елементите на крайното и елементите на безпределното се борят в съзнанието за надмощие. Безсмъртието може да бъде придобито само от този, който, разбирайки смисъла и значението на смъртната личност в себе си, събира и натрупва елементи на безсмъртието, пренасяйки битието в мисълта и съсредоточавайки мисълта не в своята преходна личност, а в духа, отдалечавайки се по този начин от себе си и утвърждавайки самоотричането в себе си. Така древната формула „Отвърни се от себе си“ си остава основното и неизменно условие за придобиването на безсмъртие. Каквито и мисли и преживявания да затрупват съзнанието на личността, Основите остават непоколебими и безсмъртието на духа и непрекъснатостта на съзнанието се изграждат върху тях. Прищевките на личността престават да влияят на човека, утвърдил се непоколебимо на Основите. И е добре когато се рушат картонените кули на личните постройки, защото зад тях е огнената действителност на Безпределността. (6.575)