Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Когато стигнаха до кръстовището на Тампа и Роско, влекачът тъкмо излизаше от потъналия в мрак сервиз. Маки не се разтакаваше.
Тъй като знаеха къде отива обектът на наблюдението им, Райдър можеше да си Позволи да се движи на по-голямо разстояние. Така нямаше опасност да ги забележи в огледалото. Потеглиха на север по Тампа към магистралата „Рейгън“ — бившето шосе 118, което прекосяваше северната част на Долината в посока изток — запад, една от малкото пътни артерии, които все още не бяха денонощно задръстени от трафик. Носеше името на покойния губернатор и президент й водеше до Сайми Вели, където се намираше президентската библиотека на Рейгън. Хари винаги мислеше за шосето просто като за сто и осемнайсето.
Рампата за западното платно излизаше от Тампа Авеню. Райдър намали и изчака, докато наблюдаваха влекача да завива наляво и да изчезва по рампата. Последваха го и когато потеглиха надолу по рампата, моментално видяха, че имат проблем. Повредената кола не се намираше на магистралата, както им бе казала Норд, а на входната рампа. Бързо се приближаваха към влекача, отдалечен на петдесетина метра от тях. Той даваше на заден към малък червен автомобил, чиито аварийни светлини мигаха.
— Какво ще правим, Хари? Ако спрем, ще ни види.
Имаше право. Щяха да нарушат прикритието си.
— Подмини го — отвърна Бош.
Трябваше да мисли бързо. Знаеше, че щом излязат на магистралата, могат да отбият отстрани и да изчакат Маки Да мине покрай тях с повредената кола. Обаче имаше риск, можеше да познае форда на Райдър или даже да спре, да провери дали не се нуждаят от помощ. Ако видеше, с наблюдението щеше да е свършено.
— Имаш ли карта?
— Под седалката.
Райдър подмина повредената кола и влекача. Хари бръква под седалката и извади дебелия том. Щом се отдалечиха °т Маки, включи лампичката над таблото и прелисти страниците. Този том с карти беше шофьорската библия н Анджелис. Бош имаше дългогодишен опит с него и бързо откри страницата, представяща тази част от града. Проучи ситуацията и даде упътвания на партньорката си.
— Следващият изход е Портър Ранч Драйв. На около километър и половина. Завиваме и продължаваме надясно после пак надясно по Риналди. Така се връщаме обратно на Тампа. Или ще изчакаме на надлеза, или просто ще продължим по кръга.
— Предлагам да изчакаме горе — отвърна Райдър. — Ако продължим по рампата със същата кола, може да ни забележи.
— Съгласен.
— Не ми харесва, обаче не виждам да имаме друг избор.
Бързо стигнаха до изхода на Портър Ранч.
— Погледна ли колата на клиента? — попита Бош. — Аз търсех картата.
— Малка, чуждестранна. Вътре като че ли имаше само един човек. Фаровете на влекача бяха прекалено мощни, за да различа нещо друго.
Престроиха се в платното за Портър Ранч Драйв. Райдър зави надясно, после още веднъж и потеглиха обратно към Тампа. Наложи се да спрат на светофара при Корбин, но после Киз се увери, че наоколо е чисто, и мина на червено. По-малко от три минути след като бяха подминали влекача, отново пътуваха по Тампа. Райдър отби отстрани в средата на надлеза. Бош отвори вратата и каза:
— Ще ида да погледна.
Слезе от колата. От този ъгъл не виждаше влекача, ала предупредителните лампи върху кабината хвърляха светлина над изходната рампа.
— Вземи радиостанцията, Хари — извика му Райдър.
Той се наведе в купето и я взе.
По магистралата нямаше много движение, но въпреки това преминаващите коли ревяха под тях. Бош стигна рампата и погледна. Фаровете на влекача все още ха мрака.
След миг забеляза, че мигащите фарове на повредената кола ги няма. Вгледа се по-внимателно и установи, че тя вече не е на рампата. Плъзна очи надолу към магистралата и видя червените светлини на десетки автомобили, движещи се на запад в далечината.
Отново насочи вниманието си към влекача. Нищо не помръдваше. Нямаше и следа от Маки.
Бош вдигна радиостанцията до устата си и натисна копчето.
— Киз?
— Да, Хари?
— Ела веднага.
И закрачи надолу по рампата, като извади оръжието си. След трийсет секунди зад него проблеснаха фарове и Райдър спря отстрани. Слезе с фенерче и двамата продължиха заедно.
— Какво става? — попита партньорката му.
— Не знам.
Маки го нямаше нито във влекача, нито наоколо. Гърдите на Бош се свиха. Инстинктивно знаеше, че нещо не е наред. Колкото повече се приближаваха, толкова повече го осъзнаваше.
— Какво ще му кажем, ако е там и всичко е наред? — прошепна Райдър.
— Не е.
Фаровете на влекача ги заслепяваха и Бош разбираше, че са в уязвимо положение. Не можеше да види никой пред влекача. Мина надясно, за да се отдалечи от Райдър. Тя не можеше да се отдръпне наляво, защото щеше да излезе на платното.