Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Подкрепи се с малко вино — измърмори Барук и след като дебелият мъж тръгна към камината, отвори своя Лабиринт. Махна с ръка, восъчният диск бавно се издигна във въздуха и увисна пред него на равнището на очите му. Той се вгледа в отпечатъка. — Дамата — промълви Барук и кимна. Дискът се завъртя бавно и му показа Лорда. Дискът се превъртя отново и очите на Барук се разшириха, щом започна да се върти. Звук като от далечна вихрушка изпълни тила му. Усети как Лабиринтът му се съпротивлява на натиск, който се усилваше със звука. Накрая източникът му угасна.
Смътно, сякаш от огромно разстояние, чу гласа на Круппе.
— Дори в това подобие, майстор Барук, лъха дъхът на Близнаците. Никой магически Лабиринт не може да устои на този вятър.
Дискът продължаваше да се върти във въздуха пред Барук. Около него се издуваше кълбо от фина мъгла. Горещи капчици опръскаха лицето му и той отстъпи назад. От разтапящия се восък засвятка синкав пламък и дискът бързо започна да се смалява. Миг след това дискът изчезна и жуженето, както и съпровождащият натиск, прекъснаха рязко.
Внезапната тишина изпълни главата на Барук с болка. Той стисна с разтрепераната си ръка перваза за опора и затвори очи.
— Кой държи Монетата, Круппе? — Гласът му изхриптя от свитото гърло. — Кой?
Круппе отново бе застанал до него.
— Един момък — отвърна той безгрижно. — Познат е на Круппе, със сигурност, толкова добре, колкото и другите ви агенти, Мурильо, Ралик и Кол.
— Това не може да е съвпадение — изсъска Барук и в душата му се надигна отчаяна надежда, за да надвие ужаса, който изпитваше. Опонн беше влязъл в гамбита, и то с такава сила, че животът на един град и на смъртните в него не значеше нищо. Той изгледа свирепо Круппе. — Събирай групата тогава. Всички, които спомена. Те дълго служиха на интересите ми, трябва да го направят и сега, въпреки всякакви други съображения. Разбра ли ме?
— Круппе ще предаде настояването ви. Ралик вероятно е обвързан с Гилдията, докато Кол, ако отново му бъде дадена цел в живота, като нищо може да се стегне, и да приеме присърце тази задача. Господарю Барук? А каква е задачата, между другото?
— Защитете Монетодържача. Следете го, отбелязвайте чие лице се извръща към него благонамерено или със злоба. Трябва да знам дали Господарката го притежава, или Господарят. И, Круппе, за тази цел намери Ралик. Ако Господарят има претенции над Монетодържача, талантът на убиеца ще е необходим.
Круппе примига.
— Разбрано. Уви, дано милостта се усмихне на младия Крокъс.
— Крокъс ли? — Барук се намръщи. — Името ми е познато.
Лицето на Круппе остана безизразно.
— Все едно. Много добре, Круппе. — Той отново се обърна към прозореца. — Дръж ме в течение.
— Както винаги, Барук, приятелю на Круппе, драги. — Мъжът се поклони. — И благодаря за виното, беше превъзходно.
Барук чу как вратата се отвори и затвори. Загледа се към улицата. Беше успял да овладее страха си. Опонн имаше навика да превръща в руини и най-прецизно изградените планове. Барук не понасяше слепият шанс да властва над делата му. Не можеше повече да разчита на способността си да предвижда, да се подготвя срещу непредвидени последствия, да отработва всяка възможност и да търси най-доброто, отговарящо на стремежите му. „Както монетата се върти, така и градът.“
А към това трябваше да се добавят и загадъчните ходове на императрицата. Барук потърка чело. Трябваше да поръча на Роалд да му донесе малко целебен чай. Болките в главата го съсипваха. Когато прокара длан по лицето си, очите му доловиха червено. Вдигна двете си ръце и ги огледа. Бяха зацапани с червено мастило. Облегна се на перваза. Зад искрящия облак от прах се простираха покривите на Даруджистан — и заливът отвъд тях.
— И ти, императрице — прошепна той. — Знам, че си някъде тук. Слугите ти все още се движат невидими, но аз ще ги намеря. Бъди сигурна в това, със или без проклетия късмет на Опонн.
Трета книга
Мисията