Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Само че едва ли — каза Бързия Бен и изгледа накриво куклата. — Какво изпитваш тук, застанал сред това творение, но неспособен да го пипнеш, да го използваш? Твърде чуждо е, нали? Изгаря те при всеки досег.
— Ще го овладея — изсъска Хеърлок. — Ти нищо не знаеш. Нищо.
Бързия Бен се усмихна.
— Бил съм тук и преди, Хеърлок. — Огледа бързо вихрещите се около тях газове, понесени от смрадни ветрове. — Имал си късмет. Макар и да са малобройни, тук обитават същества, които наричат това царство свой дом. — Замълча и се обърна усмихнат към куклата. — Те не обичат натрапници — виждал ли си какво правят с тях? Какво оставят след себе си? — Усмивката на чародея се разшири, щом видя как Хеърлок неволно потръпна. — Значи си видял — промълви той.
— Ти си моят закрилник — сопна се Хеърлок. — Аз съм обвързан с теб, чародеецо! Отговорността е твоя и няма да скрия този факт, ако ме хванат.
— Обвързан си, не ще и дума. — Бързия Бен приседна. — Радвам се да чуя, че паметта ти се е върнала. Кажи ми: как е Татърсейл?
Куклата се отпусна вяло и извърна очи настрани.
— Възстановяването й е трудно.
Бързия Бен се намръщи.
— Възстановяване ли? От какво?
— Хрътката Джиър ме проследи. — Хеърлок помръдна неловко. — Имаше битка.
Лицето на чародея се навъси още повече.
— И после?
Куклата сви рамене.
— Джиър побягна, лошо ранен от един прост меч в ръцете на онова ваше капитанче. После се появи Тайсхрен, но Татърсейл вече бе изпаднала в несвяст, тъй че въпросите му останаха без отговор. Но огънят на подозрението под него се подклаждаше. Разпрати слугите си и сега те душат из Лабиринтите. Търсят да разберат кой съм и какво съм. И защо. Тайсхрен знае, че е замесен вашият взвод, знае, че се опитвате да си спасите кожите. — Безумните очи на Хеърлок блеснаха. — Той иска гибелта на всички ви, чародеецо. Колкото до Татърсейл, може би се надява, че треската й ще я убие, без да се налага той самият да го прави — макар че би изгубил много, ако тя умре, без преди това да я е разпитал. Несъмнено е готов да издири душата й, готов е да издири онова, което тя знае, дори в царството на Гуглата, но тя е достатъчно съобразителна, за да му се измъкне.
— Млъкни за малко — заповяда Бързия Бен. — Да се върнем отначало. Каза, че капитан Паран е пронизал Джиър с меча си?
Хеърлок се навъси.
— Точно това казах. Смъртно оръжие — не би трябвало да е възможно. Като нищо може да е нанесъл на Хрътката фатална рана. — Куклата помълча, след това изръмжа: — Ти не ми каза всичко, чародеецо. В това нещо са намесени богове. Ако продължаваш да ме държиш в такова невежество, може като нищо да се спъна на пътя на някой от тях. — Изплю се в тъмницата долу. — Не стига, че съм ти роб. Нима си въобразяваш, че ще можеш да се опълчиш на един бог за господството си над мен? Ще ме вземе, ще ме обърне, може би дори… — Хеърлок измъкна от канията един от малките си ножове — Ще ме използва срещу теб. — Пристъпи крачка напред и очите му заблестяха мрачно.
Бързия Бен го погледна учудено. Сърцето в гърдите му подскочи. Възможно ли беше? Не трябваше ли да е усетил нещо? Някакъв риск, намек някакъв за безсмъртно присъствие?
— Още нещо, чародеецо — измърмори Хеърлок и пристъпи още една крачка. — Предната нощ треската на Татърсейл стигна до най-високата си точка. Тя изкрещя за някаква монета. Монета, която се въртяла, но сега била паднала, подскочила и се озовала в нечия ръка. Трябва да ми кажеш за тази монета… трябва да видя мислите ти, Чародеецо. — Куклата изведнъж спря и погледна ножа в ръката си. Хеърлок се поколеба, видимо смутен, после прибра оръжието в канията и клекна. — Какво му е толкова важното на една монета? — изръмжа той. — Нищо. Тази кучка бълнуваше… по-силна се оказа, отколкото мислех.
Бързия Бен замръзна. Куклата, изглежда, беше забравила за присъствието му. Мислите, които чуваше сега чародеят, бяха на самия Хеърлок. Той разбра, че наднича през счупения прозорец в безумния кукленски мозък. И точно там се криеше цялата опасност. Чародеят затаи дъх, докато Хеърлок продължаваше, приковал очи в облаците долу:
— Джиър трябваше да я убие — щеше да я убие, ако не беше онзи идиот капитанът. Каква ирония — сега той се грижи за нея и посяга към меча си всеки път, щом се опитам да я приближа. Знае, че бих изтръгнал живота й за миг. Но онзи меч! Кой ли бог си играе с този глупав благородник? — Куклата продължи да говори, но думите й заглъхнаха в неясно мърморене.
Бързия Бен изчака с надеждата, че ще научи нещо повече, но и това, което вече бе чул, беше достатъчно, за да накара сърцето му да заблъска в гърдите. Това безумно същество беше непредсказуемо и единственото, което го удържаше, бе много слабият контрол — нишките на магическата сила, които той бе привързал към дървеното тяло на Хеърлок. Но с тази лудост идваше и сила — достатъчно ли беше тази сила, за да скъса нишките? Не можеше вече да е толкова сигурен в контрола си, колкото преди.