Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Хеърлок се беше смълчал. Нарисуваните му очи продължаваха да блестят с черен пламък — изтичащата сила на Хаоса. Бързия Бен пристъпи към него.
— Проследи плановете на Тайсхрен — заповяда той и изрита силно. Носът на ботуша му удари гърдите на Хеърлок и куклата политна от ръба, превъртя се във въздуха и запропада надолу. Гневното й ръмжене заглъхна и тя изчезна сред жълтите облаци.
Бързия Бен вдиша дълбоко гъстия застоял въздух. Надяваше се, че това грубо прогонване ще е достатъчно, за да заличи от паметта на Хеърлок последните няколко минути. Все пак усещаше, че нишките на контрол се изпъват все повече. Колкото повече този Лабиринт изкривеше Хеърлок, толкова повече сила щеше да се окаже под неговата власт.
Чародеят вече знаеше какво трябва да направи — всъщност подсказал му го беше самият Хеърлок. И все пак Бързия Бен не жадуваше да го започне. Горчива жлъч се надигна в гърлото му и той се изплю над ръба. Въздухът вонеше на пот и чак след миг той осъзна, че е собствената му пот. Изсъска проклятие.
— Време е да си ходим — промълви той и вдигна ръце нагоре.
Вятърът се върна с рев и той усети как тялото му се понесе нагоре, в пещерата над него, а после — в следващата. И докато пещерите се спускаха около него като мъгла, една-единствена дума се впи в мислите му, дума, която сякаш се уви около проблема с Хеърлок като паяжина.
Бързия Бен се усмихна, но усмивката му бе израз на ужас. А думата си остана: „Джиър“, и с това име ужасът на чародея намери своето лице.
Уискиджак се надигна сред пълна тишина. Хората около него бяха строги, със забити в земята или приковани някъде встрани погледи; затворени в нещо лично, където се таяха най-мрачните мисли. Единственото изключение беше Сори, която се взираше в сержанта със светнали, одобряващи очи. Уискиджак се зачуди какво ли търси одобрението в тези очи… после тръсна глава ядосан, че част от подозренията на Бързия Бен и на Калам са се промъкнали в мислите му.
Извърна поглед встрани и видя приближаващия се Бен. Чародеят изглеждаше уморен, лицето му беше пепеляво. Погледът на Уискиджак се стрелна към Калам.
Убиецът кимна и каза:
— Всички, живо! Натоварете лодката и се пригответе.
Бойците тръгнаха към брега, с Малът начело.
Докато чакаха Бързия Бен, Калам каза:
— Взводът изглежда съсипан, сержант. Фидлър, Тротс и Хедж извадиха от тунелите толкова пръст, че трупа на империята могат да заровят с нея. Тревожа се за тях. Малът… той като че ли се държи засега… Все пак, каквото и да разбира Сори от риболов, съмнявам се, че някой от нас може да гребе дори в градинско фонтанче. А се каним да преминем това проклето езеро, голямо почти колкото море!
Уискиджак стисна зъби, след което насила сви рамене.
— Знаеш адски добре, че всяко отваряне на Лабиринт близо до града най-вероятно ще бъде засечено. Нямаме избор, ефрейтор. Ще гребем. Освен ако не успеем да опънем платно.
— Откога пък това момиче взе да разбира от риболов? — изсумтя Калам.
Сержантът въздъхна.
— Хрумнало й е ей така, отникъде, нали?
— Адски уместно.
Бързия Бен спря до тях и те замълчаха.
— Трябва да доложа нещо, което никак няма да ви хареса — каза магьосникът.
— Да го чуем — отвърна с показно равнодушие сержантът.
След десет минути тримата слязоха на чакълестия бряг. Рибарската лодка беше заровила нос в камъчетата. Тротс се напъваше на въжето, завързано за халката на носа, пъхтеше и охкаше.
Останалите стояха накуп от едната страна и кротко обсъждаха напразните му усилия. Фидлър погледна случайно нагоре и като видя приближаващия се Уискиджак, пребледня.
— Тротс! — изрева сержантът.
Баргастът се обърна към Уискиджак с ококорени очи.
— Пусни въжето!
Калам изсумтя насмешливо зад гърба на Уискиджак, който изгледа навъсено групата.
— Сега — започна той, — след като един от вас, идиоти такива, е успял да убеди всички останали, че натоварването на цялата екипировка в лодката, докато тя е още на брега, е много умно, можете всички да хванете въжето и да я издърпате в езерото — ти не, Тротс. Ти се качи вътре и се настани удобно ей там, при кърмата. — Уискиджак замълча и погледна безизразното лице на Сори. — От Фидлър и Хедж мога да го очаквам, но теб, мисля, те назначих да отговаряш за подготовката.