Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
— Здравей, татко. — тя изтича напред и го прегърна. — Толкова ми липсваше.
Бягащ като вятъра се опита да овладее своя разбунтувал се стомах. Какво бе станало с живота му? Измъченият поглед на трепетликата бе прогорил рана в душата му. Денят сякаш посивя.
Гласът на Черна луна се издигна над бъбренето на тълпата:
— Ти ли си жената, която призовава животните?
Напълно объркан, Бягащ като вятъра видя как Бяла пепел пусна Пелинов дух и застана пред вожда на клана.
— Да, аз ги призовавам. Ти ли си Черна луна? Аз съм Бяла пепел от клана Бяла глина. — Тя посочи към Пелинов дух. — Този човек е баща ми. Двамата със съпруга ми бихме искали да ни приемете в клана.
Черна луна поклати бавно глава:
— Този човек, Пелинов дух, е Бяла глина. Той не принадлежи към клана ни.
Тя се извърна и Бягащ като вятъра отвори уста, клатейки отчаяно глава._ „Само това не! Не би могла да го стори! Не и след всичко, което аз…“_
Думите и се стовариха като чук отгоре му:
— Тогава съпругът ми и аз искаме да ни приемете, защото този човек, Бягащ като вятъра, ми е братовчед. Той ми каза, че вече е Черно острие.
— Не — прошепна младият мъж, залитайки напред. — Какво правиш? Нали знаеш защо дойдох при Черните острия! — Думите заседнаха в гърлото му и той протегна умолително ръце.
— Вярно ли е, че ти е братовчедка? — запита го Черна луна. — Ако наистина е дъщеря на Пелинов дух, а той ти е чичо, значи това е истина.
— Бяла пепел! — произнесе умолително Бягащ като вятъра. — Защо правиш това?
Пристъпи към него и погали страната му с топли пръсти.
— Защото аз трябва да Сънувам, Бягащ като вятъра. Иначе Спиралата ще се измени. Храбър мъж ще победи, ако не се изправя пред него.
Челюстта му потрепери при докосването и.
— Искаш ли да се отречеш от нея? — запита Черна луна.
Умът на Бягащ като вятъра бе празен. В настъпилото мълчание се обади Пелинов дух:
— Черна луна? Ще послуша ли кланът съвета на Пелинов дух?
Черна луна кимна:
— Ти винаги имаш право на глас при нас.
Пелинов дух подпря ръце на хълбоците си и вдигна глава:
— Гледам Бяла пепел и виждам жена, която почти не познавам. Преди години Силата ме отведе при Земните хора, за да я открадна. Знам как изглеждат хората, които притежават Силата. Виждам я и в нейните очи. Тя говори за някакъв Сън. Тази сутрин положихме тялото на нашия Човек с летяща душа на възвишението и изпратихме душата му с Песни в небесата при Гръмовната птица.
Огледа замислено насъбралите се хора.
— Не познавам законите на Силата, но Човекът с летяща душа ни бе отнет. Сега идва друг. Всички чухме разказа на воините. Чухме думите на Охлюва черупка, на когото всички вярват. Бяла пепел и нейният съпруг са повикали животните при себе си. Едва когато воините са пристигнали, те са се разбягали. Може би Черните острия трябва да изпълнят молбата и. — Хвърли извинителен поглед на Бягащ като вятъра и добави: — Аз казах.
— Бягащ като вятъра? — запита отново Черна луна.
Младият мъж облиза пресъхналите си устни, опитвайки се да прецени какво ще бъде правилното решение. Обърна се към Бяла пепел, взирайки се в блестящите и очи.
— Значи не искаш да бъдеш… моя жена?
Тя леко положи длани на раменете му.
— Бягащ като вятъра, не мога. Трябва да Сънувам. Иначе всичко ще бъде загубено.
Душата му пищеше, докато произнасяше:
— Тя е моя братовчедка. — След това си проби път през насъбралото се множество, без да обръща внимание на насочените към него погледи. Нещастен и посърнал, той се отдалечи от лагера.
Тиха вода забеляза мъката по лицето на Бягащ като вятъра и разбра до какво решение се е стигнало. Вместо обаче да се почувства облекчен, той се натъжи от болката на воина.
Заради Бяла пепел младият мъж бе напуснал клана Бяла глина. Сега всичко, което бе постигнал заради нея, се бе сгромолясало с трясък.
Бяла пепел продължаваше да говори на езика на Слънчевите хора. Тиха вода забеляза как лицата на хората стават все по-угрижени. И кой ли бе този широкоплещест воин с петте кръга, татуирани на челото му? Тя го прегърна сякаш бяха близки приятели.
— Мислиш ли, че трябва да си плюем на петите? — попита той Непослушко. Кучето наблюдаваше внимателно обикалящите наоколо лагерни кучета с настръхнала козина. От гърлото му излезе тихо ръмжене. — Ти го каза.
Хората започнаха да се разпръскват, насочвайки се отново към лагера. Тиха вода гледаше да стои близо до Бяла пепел и непрекъснато я питаше какво става, но тя продължаваше да разговаря сериозно с едрия мъж, който, изглежда, бе вождът.
— Ще има съвет — каза му мускулестият воин с татуираните на челото кръгове. Човекът огледа Тиха вода и добави: — Бяла пепел каза, че ти си нейният съпруг?