Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Килиите на Щамхаймския затвор са озвучени с високоговорители от местната радиоуредба. Но по нея не съобщавали нищо за събитията в Могадишо. В онази нощ обаче, когато на тамошното летище групата ГСГ 9 провеждала акцията си по спасяването на заложниците, по коридорите на затвора се чули съобщения за хода на операцията. Затворниците от по-долните етажи разолагали с транзистори, тъй че завъртели копчето за звука докрай и поставили транзисторите на прозорците. Всеки можел да чуе какво става в Могадишо, всеки научил за края на терористите, ръководени от Зохаир Юсуф Акаша, нарекъл себе си капитан Махмуд.
Андреас Баадер и неговите съучастници научават, че са изгубили играта.
В 7,41 към килия номер 716 приближават надзирателите Герхард Щол и Вили Щаф и карат с количка закуската. Количката е снабдена със специална ключалка, за да не може никой да сложи преди това отрова в храната на затворниците. Кафе, черен хляб, рохко яйце. Щол отваря прозорчето. Затворникът Распе бил полуседнал, полулегнал на затворническото легло и не помръдвал.
— Тревога!
Санитарите извикват дежурната кола с лекаря, главният санитар в затвора Листнер изтичва нагоре и в полуразтворената ръка на ранения затворник намира тежък пистолет. В 7,53 пристига дежурната кола на щутгартската медицинска служба. Междувременно санитарят Соукоп установява, че Распе е още жив. Напипва слабия му, неритмичен пулс. Просветва му, че сигурно има някаква връзка с другите, и изтичва към килия номер 719. Надзирателите отварят вратата. Андреас Баадер лежал по гръб на около метър от вратата.
— Умрял е — уведомява Соукоп останалите.
Гудрун Енслин се била обесила на прозореца. Дотичвайки до килия 725, намират Ирмгард Мьолер потънала в кръв върху дюшека. Върху гърдите й в сърдечната област забелязват няколко намушквания с нож. Измерват пулса й. Нормален. Бързо превързват раните и извикват бърза помощ. Откарват ранената първо в болницата, откъдето скоро след това с полицейски вертолет я откарват в хирургията на университетската клиника в Тюбинген с надежда лекарите да спасят живота й.
Осемнадесети октомври е „черен вторник“ за западногерманския федерален канцлер Хелмут Шмит, за министъра на правосъдието и най-после за цялата западногерманска администрация. В най-добре охранявания затвор на света, както заявява министърът на правосъдието на провинцията Баден-Вюртемберг Бендер, намират три трупа, една тежко ранена, нож и два големи пистолета. В килията на Баадер — „Броунинг“ калибър 7,65 мм, а у Распе — деветмилиметров „Хакер-Кох ХК 4“. Позор, политически скандал, съмнения и подозрения — ето равносметката от този ден. Ще повярва ли някой, че в един строго охраняван затвор е извършено масово самоубийство? И ако това е така, как са се сдобили затворниците с оръжие?
Федералният министър на правосъдието Фогел съзнава начаса, че може да се появи подозрение за убийство. Нарежда да бъде свикан международен лекарски консилиум, за да бъде направена съдебна аутопсия. От Лиеж извикват професор Андре, от Виена професор Холцзабек и от Цюрих неговия колега Хартман.
Криминалният съветник Мюлер нарежда всичко, тоест и труповете да останат по местата.
Официалната експертиза е извършена едва в 16 часа, след пристигането на споменатите експерти. Тя продължава до 21 часа. След един час професорите започват аутопсията. На пръв поглед всичко изглежда ясно — посмъртните петна по тялото на обесената Енслин, които обикновено се получават по телата на обесените, следите от барутен прах по ръката на Распе и на Баадер, а освен това и няколкото микроскопични капчици кръв. Но при аутопсията се установява, че смъртоносният куршум е проникнал в кухината на черепа отзад и е излетял през челото тъкмо там, където започва косата. Кой самоубиец се застрелва отзад? Това е необичайно, технически трудно, а психологически — неправдоподобно. В Германия подобен случай е зарегистриран за последен път през 1931 г., в Австрия подобно странно самоубийство е извършено два пъти през последните десет години. В такъв случай фиктивно ли е самоубийството?
Защитниците на осъдените, пристигнали незабавно в затвора и присъствували по-късно на аутопсията, още същия ден заминават за Бон, където в хотел „Тюлпенфелд“ устройват пресконференция и без да произнесат думата убийство или юридическо убийство, създават у журналистите впечатлението, че и дума не може да става за самоубийство. При това именно към тях били отправени основателни подозрения, че тайно снабдили с оръжие затворниците в Щамхайм.