Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Членовете на лекарския консилиум изключват възможността за намеса на трето лице, но и не опровергават съмненията. Впрочем някои обстоятелства остават неизяснени. Гудрун Енслин се била обесила с шнура от грамофона, който й били оставили в килията.
Но откъде били драскотините по лявата гърда, подкожните кръвоизливи в левия палец и на двете колена?
Специалистът по съдебна медицина д-р Раушке заявява, че биха могли да възникнат при предсмъртните гърчове. Освен това в заключението от аутопсията професорите заявяват, че преди смъртта си затворниците не са били упоени с газ, опиати или други химически средства. Мнозина не им повярваха.
Световната общественост следеше трагедията, разиграваща се в самолета, отвлечен в Могадишо, знаеше условията на терористичната група, която искаше да размени осъдените членове на бандата Баадер-Майнхоф срещу заложниците, читателите и слушателите знаеха за връзката с отвличането на Ханс-Мартин Шлайер. В печата се появиха догадки, но и, общо взето, логични съждения: навярно изнудването е завършило с неуспех, западногерманските власти са читали веднъж завинаги да се избавят от неудобните затворници, които и след законното осъждане са дирижирали от килиите си терористичните действия в няколко държави, запазили са влиянието си и след поражението си и са съумявали да поддържат връзка със съмишлениците си на свобода. Скандалът се разрасна, отстраниха министъра на правосъдието, смениха началниците в непристъпния затвор. В сградата в Щамхайм дойдоха техници от областната криминална служба в Щутгарт и специалисти от Федералната криминална централа. Резултатът от разкритието им беше повече от удивителен.
Под дюшека в килията на Распе намират транзистор марка „Санио“, увит в пуловер. Никой не можеше да си обясни как е убягнал от вниманието на постоянно контролиращите. Следователно Распе е знаел точно как се развива акцията с Шлайер и как протича акцията с отвлечените заложници в Могадишо. Техниците проверяват стените и пода и разкриват неимоверни неща: между килиите на затворниците от бандата Баадер-Майнхоф била изградена сигурна комуникационна система, която също така убягнала от вниманието на затворническия контрол. Под дюшемето откриват кухина, облепена със смес от захар и брашно, в която Распе криел пистолета си. За да не се открие при почукване по стените, капакът бил намазан отвътре с гипс.
Андреас Баадер също бил направил в килията си подобно скривалище за оръжието си. Когато по-късно го преместили, той успял да пренесе скрито оръжието си и в новата килия. Там го криел в кухината на грамофона. При това на 5 и 6 септември криминални служители били проверявали Баадеровия грамофон и тъй като нищо не намерили, върнали го на осъдения. Когато специалистите проверяват високоговорителите на радиоуредбата, откриват, че са превърнати в микрофони. Следователно в паузите на радиоуредбата, от полунощ до пет и половина сутринта, затворниците можели да разговарят помежду си. Използвали кабела на радиоуредбата като проводник, устройството на грамофона като усилвател и със слушалки чували съзаклятниците си. Като източник използвали тока от щепселните розетки или батерии, които всеки затворник можел да си купи в магазина на затвора. Распе разговарял с Баадер между контактите за електробръсначките. През тях протичал ток само един час на ден после били свободни за свръзка. Малките слушалки успяявали да скрият от контрольорите. Мьолер гн била скрила в кухината на мивката.
Доскоро в килия номер 723 бил лежал друг член на терористичната група — Хелмут Пол. Когато техниците откъртват дюшемето, виждат четири сантиметра широка и повече от двадесет сантиметра дълга кухина с пакетче в нея. Пакетчето съдържало 270 грама взривно вещество от типа на „Амонгелита“. В друга килия, в която преди това била лежала Ингрид Шуберт, намират взриватели и други 400 грама взривно вещество. В стената бил открит още един пистолет. Възможно ли е затворниците да събират оръжие и взривно вещество и после да се самоубият? Та нали представителите на западногерманската администрация до последния миг даваха вид, че възнамеряват да ги разменят, а министър Вишневски заради тях разигра комедийка в няколко континента. Остава единственото обяснение: затворниците са се готвели за нападение, подготвяли са бягство, искали са да убият или да пленят някое високопоставено лице, да го използват като заложник и да започнат да изнудват. И едва когато всички надежди рухват, когато научават за разгрома в Могадишо, те решават да сложат край на живота си и да използват за тази цел скритото оръжие. Ликвидирането на терористите в Могадишо и самоубийството в Щамхайм бяха само две действия на една драма. Третото действие бе случаят Шлайер. Никой не знаеше дали е още жив или не. Но на всички беше ясно, че в момента терористите имаха причина да изпълнят заканата си. Най-после срокът на последния им ултиматум изтече на 16 октомври в 9 часа. Несигурността продължи повече от четиридесет дни, след смъртта на членовете на бандата на Баадер угасна и последната надежда. Това беше известно и на семейството на Шлайер, и на правителствените дейци. Ето защо още преди това федералният министър Фогел, дори без да знае нещо за съдбата на отвлечения Шлайер, се е опитвал да обясни на съпругата му защо правителството не било взело друго решение. Ако висшите представители на властта бяха приели условията на похитителите, само щяха да налеят масло в огъня.