Скандал

Дом стоеше вкаменен, с восъчно лице и неразгадаем поглед.

— Смятам да ти обясня, Ан, независимо дали искаш или не.

— Ще отречеш ли, че ме прелъсти само за да зачена от теб? Защото така ще си върнеш Уейвърли Хол? — извика Ан.

Тонът му беше сериозен, мрачен.

— Да. Отричам.

Тя му обърна гръб, задъхана от ярост и болка.

След миг Дом постави ръце на раменете й — нежно, но твърдо.

— Моля те, не плачи. Знам, че едва ли съм ти дал основание да ми вярваш, но сега те моля да ми повярваш.

Ан се завъртя и го зашлеви с все сила през лицето. Ударът беше толкова силен, че Дом политна назад. Звукът от плесницата отекна в стаята като в пещера.

Ан се вцепени, шокирана от собствената си жестокост.

Дом навлажни устни, сетне опипа челюстта си. Внезапно Ан забеляза, че дясната му ръка е превързана. Очите му бяха потъмнели от гняв.

— По дяволите, Ан! Не си чула и дума от това, което казах.

— Точно така — процеди през зъби тя. — Стига толкова. Върви си, преди да загубя самообладание и да се опозоря още повече.

Той се взря в зениците й.

— Когато Ръдърфорд ми каза за условията на завещанието, изпаднах в истинска ярост. И реших незабавно да напусна Уейвърли Хол… и теб.

Ан трепна.

— Но не го направи.

Дом продължаваше да я гледа право в очите.

— Не можах — простичко каза той. — Не можах да замина заради теб, Ан.

— Не е вярно. Не замина, защото си знаел колко лесно можеш да ме прелъстиш и да осигуриш наследник — на себе си и на Ръдърфорд.

— Не! — извика Дом. — Не заминах, защото бях дяволски заинтригуван от теб… защото те желаех дяволски силно… защото вече бях започнал да се влюбвам в теб и да се разкайвам за миналото.