Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Мъжът, който отвори вратата, приличаше на Джепето, както го рисуваха в книжките за Пинокио — нисък, жилест и с пакостливо лице, което грейна при вида на плика.
— Ааа — проточи той. — Господин Бърк? Виждам, че ми носите подарък. — Джепето потри ръце. — Подаръци приемаме всякакви. Влезте, влезте.
В каменната камина припукваха съчки. Старецът извади бутилките от плика, захвърли меката хартия на опаковките и под тях се облещиха първо синя бутилка „Скай“ (Аааа!), после бутилка „Грей Гууз“, която Чеплак целуна. Ухилен до уши, той вдигна едната бутилка, после другата и така няколко пъти, все едно тренираше с гири, а накрая навири „Грей Гууз“, като да обявяваше победител в боксов мач.
— Само по две глътки — каза той, — колкото да подхванем разговора — да?
Бърк не пиеше преди обяд. Понечи да откаже предложението, но в последния момент реши друго.
— И още как — каза той.
Чеплак отиде в кухнята, а Бърк се възползва от възможността да огледа редицата рамкирани снимки на полицата над камината. Бяха черно-бели и очевидно много стари. На една от тях елегантен мъж в костюм от три части стоеше на преден план, а зад него се ширеше нещо като картофена нива. Най-отзад се виждаше някаква конструкция — все едно Айфел и Франкенщайн са обединили усилията си с идеята да построят небостъргач. Над ниска тухлена сграда се издигаше дървена кула, сигурно трийсетина метра висока, увенчана с гигантска метална полусфера, която би стоплила сърцето на Супермен и компания.
— А! Виждам, че вече сте се запознали с маестрото — ревна Чеплак, появявайки се в стаята с бутилката „Грей Гууз“, две чаши и чиния със сирене и солени бисквитки върху рисуван метален поднос.
— Маестрото?
— Тесла! При кулата Уордънклиф, разбира се. — Чеплак му подаде едната чаша и вдигна своята за тост. — Na zdravje!
— Наздраве!
Старецът изгълта водката на екс. Бърк последва примера му. Чеплак си пое дълбоко дъх, всмуквайки без остатък алкохолните пари.
— Добро е, а?
Бърк кимна. Гърлото му гореше.
— Така! — Чеплак махна към кресло пред камината. — Сядайте.
Стаята е прекрасна, помисли си Бърк, прекрасна в еклектичната си смесица от лъскави дървени мебели с антикварна стойност и съвременни техни събратя. Една от стените беше остъклена изцяло и отваряше гледка към езерото. Вдясно се виждаше и островът. Миниатюрни фигурки, черни на фона на белия сняг, се движеха между брега и острова.
— Поклонници — обясни Чеплак. — Миналата година през април се придвижваха с гребни лодки. Но тази година зимата май никога няма да свърши. — Задържа поглед върху гледката още миг, после се обърна към Бърк. — Ами вие! Вие също сте поклонник!
Бърк килна глава.
— Аз ли? Защо?
— Дошли сте да видите тетрадките.
— Всъщност…
— Баща ми Юри — може да знаете — е бил асистент на Тесла трийсет години. Странна двойка са били двамата. Маестрото — два метра висок, като баскетболист! А моят баща — като мен, метър и шейсет! Джудже!
Бърк се засмя и разкопча горното копче на ризата си. Водката отвътре и огънят отвън започваха да го сгорещяват.
— Сигурно се чудите как са се запознали, нали? — продължи Чеплак. — Ще ви кажа. Баща ми пристигнал в Ню Йорк през 1885-а. Бил на четиринайсет години и имал два-три долара в джоба си, не повече. Английският му никакъв го нямало. Нито дума! Здрасти, довиждане, да, не — най-много толкоз! Нито приятели, нито роднини. Но знаел за онзи известен сърбин, дето живеел в Ню Йорк. И отишъл да го види. Това бил Тесла, разбира се! Поговорили си на сръбски. Баща ми работил за Тесла трийсет години и през цялото време двамата си говорели на сръбски.
— Уха — каза Бърк. — И вие ли сте били в Ню Йорк по онова време?
Чеплак изсумтя.
— Не. Даже не съм бил роден тогава. — Направи пауза, зае геройска поза и вдигна брадичка, за да се очертае профилът му. — Колко години ми давате?
Бърк вдигна рамене.
— Осемдесет.
Чеплак отпусна разочаровано глава.
— Много сте добър! Точно на осемдесет съм.
— Говорехте за баща си…
— Работил за Тесла до 1915-а. Бедни години били тогава. Нямало пари. Тесла се местел от хотел в хотел. Хранел гълъби в стаята си и го изхвърляли. Баща ми вече работел в „Консолидейтид Едисон“. И давал по малко пари на Тесла, колкото да преживява. — Тук Чеплак-син направи пауза. — Представете си само този велик човек! Изобретил е всичко — променливия ток, радиото, стотици патенти и така нататък! За него пишат в най-големите списания, бил е на корицата на „Тайм“… а не може да си плати сметката за хотела! — Чеплак поклати глава и се изсмя горчиво. — След десет години се появявам аз като голяма изненада за родителите си. Връщаме се в Словения. Край на историята. — Старецът изгълта водката си. — Така — каза той. — А сега за тетрадките. Откъде искате да започнем?