Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
направиш точно това.
Умен беше, по дяволите.
— А знаеш ли какво иска да ми причини той?
— Да.
— Според закона братството трябва да ме предаде на него, така че не
мога да остана тук. Мислиш ли, че единствената възможност, която имам
ми харесва?
Само че къде щеше да отиде?
— Какво толкова лошо има в това, да се прибереш у дома?
Тя го изгледа гневно, с блеснали очи.
— Да, наистина искам да се отнасят с мен като с пълен идиот, като с
дете, като с… предмет, който брат ми притежава. Това наистина страшно
ми харесва.
Зейдист прокара длан по главата си. Движението накара мускулите на
ръката му да изпъкнат.
— Има смисъл в това, семействата да живеят под един покрив. Сега
времената са особено опасни за цивилните.
О, Боже… Последното, от което имаше нужда, бе той да е съгласен с
брат й.
— Времената са опасни и за лесърите — измърмори. — Ако се съди
по онова, което стори с тях тази вечер.
Зейдист присви очи.
— Ако искаш от мен да се извиня, знай, че няма да го направя.
— Разбира се! — сряза го тя. — Ти за нищо не се извиняваш.
Той поклати бавно глава.
— Ако търсиш с кого да се скараш, Бела, не си попаднала на когото
трябва. Няма да се вържа.
— И защо не? Гневът ти избухва бързо.
Последва тишина. Искаше й се да закрещи. Търсеше отдушник за
гнева си — роля, която той с радост играеше за всички и не можеше да си
представи защо демонстрира самоконтрол, когато става въпрос за нея.
Зейдист повдигна едната си вежда — като че ли четеше мислите й.
— О, по дяволите! — възкликна тихо тя. — Лазя ти по нервите нали?
Съжалявам.
Зи сви рамене.
— Такава безизходна ситуация може да подлуди всеки. Не го приемай
навътре.
Тя седна на леглото. Идеята да избяга сама в нощта, бе абсурдна, но
отказваше животът й да бъде контролиран от Ривендж.
— Имаш ли някакви предложения? — попита тихо. Вдигна поглед към
него, но той гледаше в пода.
Изглеждаше така студен и резервиран, облегнал гръб на стената.
— Дай ми пет минути — каза и излезе, все още гол до кръста. Бела се
отпусна върху матрака с мисълта, че пет минути нищо няма да променят.
Това, от което имаше нужда бе друг брат, който да я чака у дома.
«Мила, добра Скрайб Върджин…» Трябваше да се почувства по-
добре, след като се бе измъкнала от ръцете на лесърите. Но не, все още й
се струваше, че животът й е излязъл от контрол.
Е, сега поне можеше сама да избира шампоана си.
Вдигна глава. Видя душа през отворената врата на банята и си
представи как стои под горещата струя. Щеше да й се отрази добре. Щеше
да се отпусне. Да се освежи. Освен това можеше да плаче от гняв и
разочарование, без никой да забележи.
Стана, отиде в банята и пусна водата. Шумът от падането й върху
мрамора успокояваше нервите й, както и топлата струя, под която застана.
Не заплака. Просто наведе глава и остави водата да се стича по тялото й.
Когато най-после излезе изпод душа, забеляза, че вратата към
спалнята е затворена.
Вероятно Зейдист се бе върнал.
Загърна се в една хавлия. Не се надяваше, че е намерил някакво
разрешение.
>26.
Вратата на банята се отвори и Зи вдигна поглед. Запази ругатнята за
себе си. Кожата на Бела бе зачервена, косата й бе прибрана в кок високо
на тила. Миришеше на онзи френски сапун, който Фриц настояваше да
купува. А хавлията, обгръщаща тялото й, го караше да мисли колко лесно
би могъл да я «съблече».
Едно дръпване. Само толкова щеше да е нужно.
— Рот се съгласи да бъде временно неоткриваем — каза. — Което ще
отложи нещата с около четирийсет и осем часа. Говори с брат си. Виж
дали няма да можеш да го накараш да промени решението си. В противен
случай Рот ще трябва да му отговори, а като се има предвид произходът
ти, не може да му откаже.
Бела придърпа хавлията малко по-високо.
— Добре… Благодаря ти за усилието.
Той кимна. Бе втренчил поглед във вратата с мисълта, че трябва
отново да прибегне до план А — да се изтощи от тичане на пътеката. Или
да накара Фюри да го пребие.
Обаче, вместо да излезе, сложи ръце на хълбоците си.
— Има нещо, за което съжалявам.
— И какво е то?
— Съжалявам, че трябваше да видиш какво направих с онзи лесър —вдигна ръка, после я отпусна до тялото си, устоявайки на желанието си да
търка главата си, докато не пусне кръв. — Когато казах, че няма да се
извиня за това, имах предвид, че никога не съжалявам, когато убия някое
от онези копелета. Обаче не искам… да пазиш подобни спомени. Щях да