![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
«Ако не я бях убила, щях да я мразя с чиста съвест! Но сега изпитвам вина и хиляди съмнения за онова, което искаше да ми разкаже.»
Майкъл стоеше до нея и се взираше в предната врата. Тя го дръпна леко за ръкава.
- Не ти ли прилича на огромна ключалка? - попита Роуан.
Той кимна, но изглеждаше потънал в мисли.
- Да, така наричат тези врати, тип «ключалка» - измърмори след малко. - Част от египетско-гръцко-италианската смесица, по която явно много са си падали, когато са строили къщата.
- Е, все пак са се справили добре - каза тя уморено. Искаше да му каже, че контурът на тази врата е издълбан над гробницата, но нямаше сили.
Вървяха бавно, завиха по Филип стрийт, а после по Притания и Джаксън авеню. Минаваха покрай прекрасни къщи в тъмното; покрай градински огради. После тръгнаха по Сейнт Чарлз авеню, покрай затворените магазини, барове и големите жилищни сгради, към хотела. Минаваха съвсем малко коли, трамваят се появи с тежко метално тракане на завоя. След миг и той изчезна от поглед, от прозорците му искреше силна жълтеникава светлина.
Правиха любов под душа. Докосваха се нетърпеливо и някак непохватно, допирът на кожените ръкавици до гърдите и? и между краката и? почти я подлуди. Къщата вече я нямаше; нямаше я и старицата и горката тъжна, красива Деидре. Само Майкъл, неговите твърди гърди, за които бе мечтала, неговият пенис в ръцете и?, надигащ се от гнездото тъмни къдрави косми.
Преди години някаква идиотка в кампуса бе казала, че жените не смятат мъжките тела за красиви. Важно било какво правят мъжете. Но Роуан винаги бе обичала мъжете и заради онова, което правеха, и заради телата им. Обичаше това тяло, обичаше неговата твърдост, миниатюрните коприненомеки зърна, твърдия корем, члена му, който пое с уста. Обичаше да докосва силните бедра, меките косми по извивката на задника му. Копринени и твърди, такива бяха мъжете.
Той се опита да я вдигне, но тя искаше да свърши в устата и?. Притисна се по-плътно към бедрата му. Нямаше да го пусне. Той свърши и стонът му и? се стори по-прекрасен от всичко.
По-късно, когато вече бяха в леглото, топли и сухи, под приятния полъх от климатиците, Майкъл свали ръкавиците си и започнаха отново.
- Не мога да спра да те докосвам - каза той. - Не мога да устоя. Искам да те попитам какво е било с онова същество, но зная, че не бива. И все пак сякаш виждам лицето му, докато те пипа…
Роуан лежеше по гръб и го гледаше в тъмното. Обичаше да усеща тежестта му върху себе си, ръцете му почти скубеха косата и?. Тя сви дясната си ръка в юмрук и потърка кокалчетата си по тъмната набола брада.
- Беше все едно мастурбираш - каза тихо, хвана лявата му ръка и я обърна така, че да целуне дланта. Той веднага се възбуди и членът му се втвърди до бедрото и?. - Нямах усещането, че до мен има човек. Беше като допир между клетките на две тела.
- Ммм, много обичам тия клетки - измърка Майкъл в ухото и? и я целуна грубо. Устата и? се надигна да го посрещне, също толкова жадна, груба и изискваща.
Когато се събуди, беше четири. Време е да тръгвам за болницата. Не. Майкъл спеше дълбоко и не усети, когато го целуна нежно по бузата. Стана, облече плътния бял хавлиен халат, който висеше в гардероба, и тръгна тихо към всекидневната на апартамента. В стаята бе светло от лампите по булеварда.
Градът отвън изглеждаше опустял. Съвсем притихнал. Тя много обичаше утринните улици, когато имаш чувството, че можеш да слезеш и да започнеш да танцуваш като на сцена, защото в този час маркировката и светофарите не означават нищо.
Чувстваше се отпочинала и в безопасност. Къщата я чакаше, но тя чакаше от доста време.
От рецепцията и? казаха, че още не се поднася кафе, но има съобщение за нея и господин Къри от господин Лайтнър - щял да се върне в хотела по-късно през деня, дотогава щял да бъде в къщата в провинцията. Тя си записа номера.
Влезе в малката кухня, откри джезве и сама си направи кафе. Излезе и внимателно затвори вратата на спалнята, както и тази към малкия коридор към всекидневната.
Къде ли беше досието за вещиците Мейфеър? Къде беше дянал Майкъл куфарчето?
Затършува из всекидневната. Претърси и малкия кабинет, дрешниците и дори кухнята. После прекоси тихо коридора и влезе в спалнята. Майкъл спеше.
Провери в дрешника. Дори в банята. Нищо.
Браво, Майкъл, но все пак ще го намеря. Тогава видя крайчеца на куфара. Беше пъхнат под стола.
Е, знам, че обещах, но после ще направя каквото ти казах, рече си. Издърпа куфарчето, спря, за да успокои тежкото си дишане, и излезе на пръсти в коридора. Затвори вратите и остави куфарчето на масичката за кафе под светлината на лампата.