Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Карми дан Рот и копелето й. Ще открия цялата истина, Ваше Високопреосвещенство, можете да разчитате на мен.
На ехидната физиономия на Сълт се изписа още повече презрение.
— Как пък не!
В Палатата на въпросите беше оживено като за вечер. Докато вървеше по коридора, прехапал долна устна с жалките остатъци от зъбите си и стиснал с потна длан дръжката на бастуна, Глокта не видя никого. Но ги чу.
От обкованите с желязо врати до ушите му достигаха всякакви гласове. Ниски и настоятелни. Задават въпроси. Пискливи и отчаяни. Бързат да отговорят. От време на време нечий писък, ръмжене или болезнен вой нарушаваха тишината. Тези нямат нужда от обяснение. Северард чакаше, облегнат с гръб на стената. Беше качил един крак на мръсната мазилка и си подсвиркваше фалшиво иззад черната маска.
— Каква е цялата тази работа?
— Някои от хората на лорд Брок се понапили и се поразпалили. Петдесет от тях са предизвикали голяма бъркотия на Четирите ъгъла. Хленчели нещо за права, жалвали се как били измамени хората, държали речи как Брок трябвало да е крал. Те го наричат демонстрация. Ние — държавна измяна.
— Измяна, казваш? Доста разтегливо понятие. Определете подбудителите и набавете малко подписани самопризнания. Англанд е отново в наши ръце. Крайно време е да почнем да пълним колониите с предатели.
— Работим по въпроса. Нещо друго?
— О, разбира се. Жонглиране с ножове. Един пада надолу, два политат нагоре. Винаги тези във въздуха са повече, а остриетата им са кое от кое по-смъртоносни. Имах посещение от архилектора по-рано днес. Краткотрайно, но въпреки това прекалено дълго за вкуса ми.
— Има работа за нас, а?
— Нищо, от което да забогатееш, ако на това се надяваш.
— Не спирам да се надявам. Непоправим оптимист съм.
— Щастливец. Аз клоня към песимизма. — Глокта пое дълбоко въздух и въздъхна дълбоко. — Става дума за Първия магус и дръзката му дружина.
— Пак ли?
— Негово високопреосвещенство иска информация.
— Този Баяз, той сега не е ли доста гъст с новия крал?
Един приглушен вик се разнесе по коридора и Глокта повдигна озадачено една вежда. Гъст ли? Ако не беше магьосник, а грънчар, кралят щеше да е една от делвите му.
— Точно затова трябва да го държим под око, практик Северард. За негово собствено добро. Могъщите и влиятелните освен могъщи и влиятелни приятели имат също толкова могъщи и влиятелни врагове.
— Мислите ли, че навигаторът знае нещо друго?
— Нищо, което да ни е от полза.
— Жалко. Започнах да свиквам с компанията на дребосъка. Разказва страшна история за някаква огромна риба.
— Засега го дръж където е. — Глокта пое шумно въздух през стиснати зъби. — Може би практик Фрост също ще оцени историите му. Той има изтънчено чувство за хумор.
— Щом навигаторът няма да ни е от полза, кого тогава ще изстискаме?
Именно, кого? Деветопръстия го няма. Самият Баяз се е покрил на сигурно място в двореца, а чиракът му почти не се отделя от него. Бившият Джизал дан Лутар окончателно е извън обсега ни…
— Ами онази жена?
— Какво за кафявата кучка? — вдигна рязко глава Северард.
— Тя още е в града, нали?
— Доколкото знам.
— Тогава започни да я следиш и опитай да разбереш какви ги върши?
Практикът замълча за момент, после попита:
— Налага ли се?
— Моля? Да не те е страх?
Северард повдигна маската си и се почеса отдолу.
— Да кажем, че предпочитам да следя някой друг.
— Животът е низ от неприятни за вършене неща — Глокта огледа коридора, за да се убеди, че нямаше никой наблизо. — Също така трябва да зададем няколко въпроса за Карми дан Рот, предполагаемата майка на новия крал.
— Какви въпроси?