Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Кейл се замеси в тази история защото наетият готвач за изхранването на трийсетте войници от денонощната охрана на Арбел Лебедовата шия му се оплака от ужасното качество на доставяното месо. Свикнали на „мъртвешки крак“, трите момчета не бяха забелязали, че храната не е много добра. Войниците обаче се оплакаха на готвача, а готвачът се оплака на Кейл.
На другия ден Кейл отиде да се срещне с доставчика, а Хенри Мъглата го придружи, тъй като нямаше какво да прави. Ако не беше на пост, и Клайст щеше да тръгне с тях. Да се охранява денонощно дори и най-красивата жена на света е скучна работа, особено ако знаеш, че заплахата за живота й е почти изцяло измислена. С Кейл нещата не стояха така, защото той беше влюбен и през часовете си с Арбел Лебедовата шия или само я гледаше, или осъществяваше плана си да я накара да изпита същите чувства.
Планът му напредваше — докато Кейл и Хенри Мъглата обикаляха из пазара да търсят доставчика на месо, в покоите си Арбел Лебедовата шия се мъчеше да изкопчи от Клайст подробности за миналото на Кейл. Той упорито не желаеше да говори, защото отлично разбираше, че тя държи да чуе случки от миналото на Кейл, които да разкриват неговата щедрост и добрина, а никак не му се искаше да достави на Кейл това удоволствие. Тя обаче се оказа извънредно чаровна, настоятелна и умела в разпитите. За няколко седмици научи от Клайст и от далеч по-приказливия Хенри почти цялата история на Кейл. Всъщност упорството на Клайст само я убеждаваше още по-силно колко ужасно е било миналото на младежа, в когото започваше да се влюбва, а неохотите му потвърждения на разказаното от Хенри Мъглата само го правеше още по-правдоподобно.
— Вярно ли е каквото чух за жестокостта на онзи Боско?
— Да.
— Защо е избрал точно Кейл?
— Сигурно го е нарочил случайно.
— Моля те, кажи ми истината. Защо е бил тъй жесток към него?
— Той е луд, особено като става дума за Кейл. Нямам предвид обикновените луди, дето крещят, бълнуват и се лигавят — за толкова години в Светилището не съм го чувал да повиши глас нито веднъж. Но все пак е луд като котка в торба.
— Вярно ли е, че го накарал да се бие до смърт с четирима мъже?
— Да… но той спечели само защото заради онази дупка в главата може да предсказва какво ще направи противникът.
— Ти не харесваш Кейл, нали?
— Какво има да му харесвам?
— Рива ми каза, че ти е спасил живота.
— Да, след като ме постави под заплаха, тъй че сме квит.
— Какво мога да сторя за вас, младежо? — попита веселият месар, рекламиращ с крясъци стоката си сред шумния пазар.
Кейл отвърна също тъй весело и гръмогласно:
— Спрете да доставяте месо от умрели котки и кучета за стражата в Западния дворец.
Вече не чак толкова весел, месарят измъкна изпод сергията къса тояга и тръгна към Кейл.
— Слушай ситен боклук, за какъв се мислиш, та да ми говориш така?
Той напредваше удивително бързо за размерите си, размахвайки тоягата в движение. Кейл приклекна и тоягата профуча над главата му, а месарят загуби равновесие и момчето с бързо протегнат крак му помогна да се просне в калта. После настъпи китката на месаря и изтръгна тоягата от пръстите му.
— А сега — каза Кейл, потупвайки нежно с тоягата по тила на противника — ще отидем заедно където държиш месото, ще избереш най-хубавото и всяка седмица ще ми пращаш от същото. Разбрахме ли се?
— Да!
— Добре.
Кейл престана да потупва месаря и му помогна да се изправи.
— Насам — каза човекът с едва сдържана злоба.
Тримата влязоха в склад зад сергията, пълен с говеждо, свинско и агнешко, а в един ъгъл имаше месо от кучета, котки и някакви други, непознати за Кейл животинки.
— Избери най-доброто — каза Хенри Мъглата.
Месарят тъкмо започваше да смъква от куките най-хубавото бонфиле, когато се раздаде познат глас:
— Спрете!
Беше Соломон Соломон заедно с четирима от най-опитните си войници. Ако ви учудва, че човек с ранга на Соломон Соломон лично избираше месо за хората си, би трябвало да изтъкнем, че тия хора по-охотно биха понесли смърт, рани, лишения и болести, отколкото лоша храна. Соломон Соломон много държеше да осигури на войниците си най-добро хранене и се стараеше те да узнаят това.
— Какво си мислиш, че правиш? — обърна се той към месаря.