Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Здрави ръце бързо я понесоха в укреплението и през двора, блясък на по-ярка светлина, лъхналата горещина от огън, а след това се озова в главната зала. Сложиха я на някаква пейка. Куче се отърка в нея, мократа муцуна забърса опакото на подутата й ръка, после някой го плесна, то изквича и побягна.
Финара примига, за да проясни погледа си, и се оказа, че е зяпнала в лицето на командира си, намръщен и с блеснали очи от светлината на огъня в камината.
— Имаме гости, капитане — каза й той. — Ценни гости. Илгаст Ренд е с нас, вещ в лечителските изкуства. Отровата ще бъде премахната — обзалага се, че кракът ви ще бъде спасен. Разбирате ли думите ми?
Тя кимна.
— Спинок ни разправи за мисията на Фарор Хенд — тя още не се е върнала. Да проследи пришълец от Витр… не е разумно.
— Решението беше нейно — отвърна Финара и се изненада, щом чу гласа си, толкова слаб и накъсан.
— Годеникът й е при нас. В момента подготвя отряд, за да тръгнат да я търсят.
„Кагамандра Тюлас? Дошъл е за нея значи?“ Мислите й бяха объркани. Къде беше Спинок? Какво бе тласнало Фарор Хенд в такова безразсъдно начинание? Изведнъж си спомни погледа в очите на Фарор в мига, в който се канеше да препусне през високите треви. „Жаждата за смърт, проклятието на Тайст.“ Знаела ли беше Фарор, че годеникът й идва за нея? Но Финара не беше чула нищо за това преди да тръгнат, а със сигурност щеше да го е чула.
— Тя е в голяма опасност — каза на Калат Хустаин.
— Значи знаеш повече за този пришълец?
— Враждебни. Пренебрежителни към смъртта. Може да са… соултейкън.
— От Витр? Говориш за повече от един… нашественици ли са дошли сред нас?
— Идват — промълви тя. — Жадни да убиват. Онзи, когото проследява Фарор, прие човешки облик. Дете или жена. Не по-малко опасен. На брега… конят ми, убит.
— Ще пратя отряд по дирята ви, капитане.
— Кажи им… каквото и да намерят, да не приемат, че е мъртво. Колкото и да е очевидно.
— Сега за теб ще се погрижи Илгаст Ренд, капитане. Ще те приспи.
Тя се помъчи да се изправи.
— Твърде дълго спах вече…
— Имаш треска. Раната е забрала — ухапване от гол вълк. Той ще прочисти кръвта ти. Ако откажеш да заспиш, болката ще е голяма. Няма полза да я изпитваш.
— Бях непредпазлива…
— Ако се окаже въпрос на дисциплина, аз ще го реша, капитане. Сега лягай, лордът настоява.
Тя се примири. Зърна за миг широкото обрулено лице на Илгаст Ренд, меката топлина в очите му. Той постави мазолестата си ръка на челото й и тъмнината се вля в нея, за да я отнесе.
Хун Раал наблюдаваше от разстояние, скръстил ръце и опрял гръб на стената от напукана глина. Беше пиян, но с пиянството на стар воин, което малцина можеха да различат, и мислите му, макар и леко размътени, бяха достатъчно ясни. До него стоеше Оссерк, младежкото му лице бе зачервено от неочакваната възбуда от връщането на този разбит отряд. Витр беше загадка, несъмнено, но до този момент разрушителната му сила бе някак безразлична, не по-злонамерена от зимна буря или пролетно наводнение. Мисълта, че от огромното море идват кораби или нещо такова, последвани от тежките стъпки на нашественици, беше наистина тревожеща.
Не им беше нужна нова война, но все пак в тази възможност Хун Раал можеше да види определени предимства, макар и да не можеше да мисли за тях без притеснение. Възкресението на легиона на Урусандер. Едно нашествие щеше да даде повод отново да вдигнат оръжие, ветераните да се стекат в редиците и така да се наложи неоспоримо влияние в случай, че вътрешните проблеми се влошат и се наложат заплахи. Разбира се, това предполагаше, че щяха бързо да се справят с нашествениците, а Хун Раал не изпитваше охота да тръгва в тази посока на разсъждения. Добре разбираше рисковете от това да се прояви пренебрежение и съзнаваше колко сладък може да е вкусът на самоувереността в тези шеметни времена.
Виждаше бързата реакция на Калат Хустаин по този повод. Сега командирът имаше солидно основание да прекрати бурния дебат, който бе заплашвал да ги затлачи в този форт дни, ако не и седмици. Илгаст Ренд беше говорил с Калат насаме и Хун подозираше, че в това бе имало измяна. Първородният син на Хуст Хенаралд вече бе станал непреклонен в своята неутралност и Хун Раал беше видял поражение в последствията от това негово решение.
Но всъщност нямаше причина да се изненадва от него. А и в някои отношения, след като вече бе имал време да поразмисли над това, можеше дори да го приеме като вид победа. Калат в края на краищата беше женен за командира на легион Хуст, а всички знаеха, че легион Хуст принадлежи на Майка Тъма и че всички до един са нейни чеда.