Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Маршал, техният шофьор и бодигард, ги очакваше широко усмихнат до открит джип. Хвърлиха полупразните си пътни чанти в багажника и колата се закатери по виещото се шосе. От двете им страни не се виждаха никакви хотели и жилищни сгради, никакви туристи; нямаше дори други коли. Къщата беше на планински склон, както им я описа Маршал, и макар планината да се оказа обикновен хълм, изгледът беше зашеметяващ. От шейсет метра височина чак до хоризонта се виждаше само безкрайна морска шир — никакви други острови, никакви яхти, никой.
В къщата имаше четири или пет спални. Клей се опита да ги преброи, но се отказа. Можеха да си поръчат за обяд каквото пожелаеха, готвачът беше на тяхно разположение. Освен него имаше градинар, две камериерки и иконом — общо петима души плюс Маршал, като всички живееха някъде наоколо. Преди Клей да успее да разопакова багажа им в апартамента за гости, Ридли вече бе свалила дрехите си и плуваше в басейна. Ако не се броеше тънката връвчица през задните й части, можеше да мине за гола. Тъкмо Клей си бе въобразил, че е свикнал да я гледа, и отново усети как при вида й му се завива свят.
За обяда тя все пак облече нещо. Поднесоха им пресни морски деликатеси, разбира се — скариди и миди на скара. Клей обърна две бири и мързеливо се затътри към хамака за дълга следобедна дрямка. На следващия ден беше Бъдни вечер, Ребека и бедният Джейсън сигурно се бяха сврели в някой претъпкан туристически хотел. Клей въобще не се интересуваше от тях.
Два дни след Коледа на гости им дойде Макс Пейс, при това с компаньонка. Казваше се Валерия — яка, груба, широкоплещеста личност, без грим и с кисела усмивка. Самият Макс беше доста привлекателен мъж, но за приятелката му не можеше да се каже същото. Когато се здрависа с нея, Клей усети мазоли по дланите й. Дано само да не й хрумне да се къпе гола в басейна, помисли си той. Е, поне нямаше да представлява изкушение за Ридли.
Без да губи време, Пейс се преоблече и се запъти към басейна. Валерия измъкна отнякъде туристически обувки и запита накъде са планинските пътеки. Маршал бе повикан спешно на помощ, но и той не бе чувал за такива в околността, което не спря гостенката. Все някъде имаше отвесни скали за изкачване. Ридли се скри в дневната с купчина видео касети.
Понеже Макс Пейс беше човек без минало, почти нямаха теми за разговор. Поне отначало. Твърде скоро стана ясно, че предстои важен разговор.
— Да поговорим делово — предложи той, след като подремна на слънце.
Преместиха се в бара и Маршал им донесе питиета.
— Има едно друго лекарство — започна Макс, а на Клей веднага му затанцуваха доларови знаци пред очите. — Може да се получи нещо грандиозно.
— Какво, пак ли почваш?
— Само че този път сценарият е малко по-различен. Искам дял от печалбата.
— Ти за кого работиш всъщност?
— За себе си. И за теб. Затова искам двайсет и пет процента от брутния адвокатски хонорар.
— Какво предлагаш?
— Нещо, което може да се окаже по-голямо и от дайлофта.
— При това положение ще получиш двайсет и пет процента. Дори и повече, ако настояваш. — Как би могъл Клей да му откаже? Между тях имаше толкова мръсни тайни!
— Двайсет и пет процента е добре — каза Макс и подаде ръка. Сделката бе сключена.
— Казвай!
— Има един хормонален препарат, казва се „Максатил“. Предписан е поне на пет милиона жени в и след менопауза, на възраст между четирийсет и пет и седемдесет и пет. Излезе на пазара преди около пет години. Рекламираха го като поредното чудодейно лекарство, което облекчава горещите вълни и разни други симптоми на менопаузата. Много ефикасен. Освен това се твърдеше, че усилва костите, сваля високо кръвно и намалява риска от сърдечни заболявания. Компанията се нарича „Гофман“.
— Компанията „Гофман“? Че тя не правеше ли самобръсначки и афтършейв?
— Същите. Двайсет и един милиарда долара продажби само за миналата година. Най-могъща между могъщите компании. Почти никакви дългове, стабилно ръководство. Най-доброто от американската традиция. Само дето, както често става, поизбързали с максатила, полакомили се, очаквали огромни печалби, пък и лекарството изглеждало безопасно, пробутали го без проблем на АХЛ и през първите няколко години всички били доволни. Жените били луди по него, понеже наистина помагало.