Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Напиши скапания чек, глупако! — заяви той.
Клей проведе няколко телефонни разговора с председателя на Президентската комисия за правен надзор. В един момент той вече не помнеше първоначалната сума, която бе имал намерение да дари, но тя със сигурност нямаше нищо общо с чека за 250 000 долара, който накрая подписа и изпрати по куриер в Белия дом. Четири часа по-късно от Белия дом по друг куриер пристигна малък плик с написана на ръка бележка, с подписа на президента на Съединените щати.
„Драги Клей, на съвещание на кабинета съм (като се опитвам да не заспя), иначе щях да ти позвъня. Благодаря ти за подкрепата. Какво ще кажеш да вечеряме заедно и да се запознаем?“
Много мило, наистина, но за четвърт милион долара Клей си го бе заслужил.
На следващия ден трети куриер му донесе дебела покана от Белия дом; върху плика имаше печат: МОЛИМ ЗА БЪРЗ ОТГОВОР. Клей и компания (1 лице) се поканваха на официална вечеря в чест на президента на Аржентина. Разбира се, смокинги за мъжете. Моля, потвърдете незабавно, събитието е само след четири дни. Наистина, какво ли не можеше да се купи във Вашингтон за 250 000 долара!
Естествено, Ридли също имаше нужда от подходяща рокля и понеже, така или иначе, Клей щеше да плати покупката, той реши да участва в избора. Ако я оставеше без надзор, тя като нищо щеше да шокира аржентинците, пък и всички останали, с някакви прозрачни тъкани и цепки до кръста. Не, господа, този път Клей искаше лично да види дрехата, преди да я плати.
Ридли обаче се оказа учудващо скромна по отношение както на стила, така и на цената. На нея всичко й стоеше като излято; все пак беше професионален модел, макар напоследък да нямаше много изяви в професията. Накрая се спря на една зашеметяваща с простотата си червена рокля, която разкриваше много по-малко от обичайното за нея. Освен това за 3000 долара си беше направо подарък. После обувки, семпла перлена огърлица, златна гривна с диаманти — Клей се отърва с щети за по-малко от 15 000 долара.
Докато седяха в лимузината пред портала на Белия дом и чакаха пътниците от предната лимузина да бъдат претърсени от цяла глутница бодигардове, Ридли прошепна:
— Направо не мога да повярвам. Аз, бедното грузинско момиче, на прием в Белия дом!
Тя се бе вкопчила в десния лакът на Клей; дланта му я галеше високо по бедрото. Акцентът й се бе усилил както обичайно, когато се чувстваше притеснена.
— Наистина не е за вярване — каза той не по-малко развълнуван от нея.
Когато слязоха от лимузината под навеса на Източното крило, един морски пехотинец в парадна униформа хвана Ридли под ръка и я придружи до Източния салон на Белия дом, където гостите вече се събираха за по едно питие преди вечерята. Клей тръгна след тях, като се наслаждаваше на Ридли отзад. Пехотинецът с видима неохота пусна ръката й и се върна да поеме следващата дама. Един фотограф им направи снимка.
Двамата се присъединиха към първата групичка разговарящи и се представиха на хора, с които едва ли някога щяха да се видят отново. По микрофона обявиха началото на вечерята и гостите се понесоха към Тържествената банкетна зала, където бяха наредени петнайсет маси, всяка за десет души, отрупани с повече порцелан, сребро и кристал, отколкото човек можеше да си представи. Местата бяха определени предварително, като нито един от гостите не седна до дамата или кавалера си. Клей придружи Ридли до нейната маса, настани я на мястото й, целуна я по бузата и й прошепна:
— На добър час!
Тя се обърна и му се усмихна с ослепителната, самоуверена усмивка на модел, но той осъзна, че в този момент Ридли е само едно изплашено грузинско момиче. Още преди да се бе отдалечил на три метра от нея, двама мъже я нападнаха едновременно, задрусаха ръцете й и започнаха да й се представят в един глас.
Очакваше го дълга вечер. От дясната му страна седеше светска лъвица от Манхатън — сбръчкана, съсухрена стара вещица, която цял живот се бе подлагала на такива диети, че приличаше на труп в морга. При това беше глуха и викаше с пълен глас. От лявата му страна беше дъщерята на някакъв строителен магнат от Средния запад, който навремето бил състудент на президента в колежа. Клей насочи вниманието си към нея и в продължение на пет минути самоотвержено се опитваше да подхване някакъв разговор, докато не установи, че тя просто няма какво да каже.