Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Клей обърна няколко чашки вино и езикът му се поразвърза. Беше на червено бургундско. Патън Френч би се гордял с него. Само да можеха да го видят приятелчетата на Патън сега, седнал срещу тази изваяна кукла!
Единственият й недостатък беше този отвратителен слух. Не, не може да е обратна, каза си Клей. Беше твърде красива, изящна, твърде привлекателна за противния пол, за да е обратна. Тя просто беше родена за съпруга на богаташ. Но все пак нещо в нея го караше да бъде нащрек. След като първоначалният шок от външния й вид попремина — за което му бяха нужни два часа и бутилка вино — Клей си даде сметка, че това, което вижда, е само една обвивка. Или под нея нямаше нищо, или беше непробиваема.
По време на десерта — шоколадов мус, който тя поразрови с лъжичката, без да го вкуси — той я покани да го придружи на сватбеното тържество. Призна си, че младоженката е негова бивша годеница, но излъга, че са останали добри приятели. Ридли вдигна рамене, сякаш предпочиташе да отидат на кино.
— Защо не? — заяви тя.
Когато сви в алеята за коли на клуб „Потомак“, Клей усети как стомахът му се свива на топка. Последното му идване на това отвратително място беше преди седем месеца за онази мъчителна вечеря с родителите на Ребека. Тогава бе скрил старата си хонда зад тенис корта, за да не даде бакшиш на портиера, който щеше да я паркира; сега беше с ново, лъскаво порше и смяташе да му пъхне тлъста банкнота в ръката. Тогава бе пристигнал сам, обхванат от ужас пред перспективата да прекара няколко часа в компанията на семейство Ван Хорн; сега беше придружаван от безценната Ридли, която го държеше за лакътя и беше кръстосала крака по такъв начин, че цепката на полата й се бе вдигнала до кръста. Освен това, където и да се намираха родителите на Ребека в момента, те в никакъв случай не можеха да му се бъркат в живота. Тогава се бе чувствал като просяк, проникнал с взлом в чужд имот; сега можеше за 24 часа да стане член на клуб „Потомак“, стига да подпишеше достатъчно голям чек.
— Приемът на семейство Ван Хорн — каза той на охраната, която мигом го пропусна вътре.
Бяха закъснели с един час, което беше идеално. Балната зала беше претъпкана; в единия й край свиреха ритъм енд блус.
— Не се отделяй от мен — каза Ридли, след като влязоха. — Не познавам никого тук.
— Не се бой — отвърна Клей. Нямаше да му е трудно да не се отделя от нея. Освен това, колкото и да си виреше носа, той също не познаваше никого.
Още с появяването им ги посрещнаха извити шии и увиснали челюсти. Обърнали вече по няколко питиета, присъстващите мъже никак не се стесняваха да зяпат Ридли, докато тя и нейният придружител си проправяха бавно път напред.
— Здрасти, Клей! — изрева някой наблизо; Клей се извърна и видя ухилената физиономия на Ранди Спино, негов състудент от факултета, който работеше в могъща правна фирма и при нормални обстоятелства едва ли би му кимнал на улицата и в никакъв случай не би го заговорил в клуб като този, където гъмжеше от преуспели адвокати.
Ала сега Спино се приближаваше с протегната ръка и се усмихваше на Ридли, показвайки всичките си зъби. След него подтичваше малка тълпа. Спино пое инициативата и представи добрите си приятели на своя близък приятел Клей Картър, а също и на Ридли — без фамилно име, — която още по-силно се вкопчи в лакътя на Клей.
Приятелите на Спино се надпреварваха да се здрависват с тях. За да се доберат до Ридли, те трябваше първо да заговорят Клей; не минаха и няколко секунди, когато някой каза:
— Клей, моите поздравления, задето подреди така „Акърман“.
Клей никога преди не бе виждал човека, който го поздрави. Предположи, че е адвокат, вероятно от някоя голяма фирма, самата тя представляваща могъщи корпорации като „Акърман Лаборатърис“, и още преди колегата да е завършил, вече знаеше, че фалшивата му похвала е породена от завист. Завист и желание да оплакне окото с Ридли.
— Благодаря — отвърна небрежно Клей, сякаш всеки ден се виждаха в офиса.
— Сто милиона! Мили боже! — извика друг, също непознат и на всичко отгоре пиян.