Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Подобно на генерал, който придвижва войски за бой, Клей изпрати двама адвокати и един стажант на този фронт. Като жива сила това беше по-малко, отколкото Мълрони се бе надявал да получи, но Клей имаше други, по-мащабни планове. Изложи им ситуацията с „Максатил“ — съдебна война, която се готвеше да командва лично. Федералният здравен доклад, все още непубликуван и явно задигнат от Макс Пейс, беше в обем от сто и четирийсет страници, изпълнени с ужасяващи разкрития. Клей го прочете два пъти, преди да го предостави на Мълрони.
През една снежна вечер в края на януари двамата останаха до късно след полунощ в офиса, за да разгледат доклада, след което съставиха подробен план за атака. Клей възложи делото „Максатил“ на Мълрони и още двама адвокати, като им зачисли двама стажанти и три секретарки.
В два сутринта, докато вятърът блъскаше обилния сняг в прозореца на залата за съвещания, Мълрони обяви, че трябва да повдигне един неприятен въпрос.
— Нужни са ни повече пари — каза той.
— Колко? — запита Клей.
— Вече сме тринайсет души, всички от големи фирми, където получавахме добри заплати. Десет от нас са женени, повечето с деца, и никак не ни е лесно, Клей. Ти ни назначи на едногодишни договори по за седемдесет и пет хиляди и, повярвай ми, тогава те ни дойдоха добре. Нямаш представа какво е да си завършил Йейл или някакво подобно учебно заведение, да си бил ухажван от най-големите юридически фирми, да си се хванал някъде на работа, да си създал семейство и изведнъж да се намериш на улицата. Доста сериозен удар върху самочувствието, повярвай ми.
— Вярвам ти.
— Ти удвои заплатата ми и аз съм ти толкова благодарен, колкото не можеш да си представиш. Оправям се. Но на останалите им е доста трудно. А са горди мъже.
— Колко?
— Би било жалко да ги загубя. Способни хора са. Скъсват се от бачкане.
— Виж сега какво ще направим, Оскар. Тези дни се чувствам щедър. Ще подпиша нови едногодишни договори на всичките, като ще ви дам по двеста хиляди. Срещу това искам да работите без прекъсване. На прага сме на нещо огромно, много по-голямо от миналата година. Ако оправдаете доверието, ще има и премии. Големи, тлъсти премии. Аз обичам премиите, Оскар, ясно ти е защо. Разбрано?
— Дадено, шефе!
Снегът беше натрупал; двамата се отказаха да си ходят и продължиха работния маратон. Клей разполагаше с предварителни сведения за фирмата в Рийдсбърг, Пенсилвания, която произвеждала дефектен хоросан. Уес Солсбъри му беше изпратил секретния доклад, за който бе споменал в Ню Йорк. Разбира се, да четеш за вар и цимент не беше толкова вълнуващо както за тумори, съсиреци и разхлабени сърдечни клапи, но от това доларите не ставаха по-малко зелени. Клей и Оскар определиха двама адвокати и един стажант да подготвят груповия иск и да тръгнат на лов за ищци.
Двамата прекараха заедно десет часа без прекъсване в залата за съвещания, като се наливаха с кафе, тъпчеха се с изсъхнали гевреци, гледаха как вятърът върти снежинките пред прозореца и правеха планове за предстоящата година. Макар разговорът да бе започнал като обмяна на идеи, той постепенно прерасна в нещо много по-важно. Полагаха се основите на една напълно нова фирма, с ясни цели и не по-малко ясна представа за настоящето и бъдещето.
Президентът имаше нужда от него! До изборите оставаха цели две години, наистина, но опонентът му вече събираше с вагони дарения за кампанията си. Той беше приятел с колегията още от времето, когато бе избран за млад сенатор; преди това дори сам бе работил като практикуващ адвокат в някакъв малък град, с което още се гордееше; сега имаше нужда от помощта на Клей, за да се изправи срещу егоистичните интереси на едрия бизнес. Предлагаше лично да се запознае с Клей на форум, наречен Президентска комисия за правен надзор — подбрана група влиятелни адвокати по наказателни дела, граждански и трудови конфликти, които бяха в състояние да подписват тлъсти чекове и да отделят време за разговори по наболелите въпроси.
Враговете подготвяха поредната масирана атака, наречена „За незабавна реформа в системата на гражданските искове“. Целта им беше да наложат драконовски тавани на размера както на действителните, така и на наказателните обезщетения, с което да съсипят самата система на групови искове. С други думи, те искаха да лишат обикновения човек от възможност да съди доктора си.
Както винаги президентът беше готов да защитава своите приятели, но имаше нужда от помощта им. Красиво оформеното писмо от три страници, върху дебела бланка с релефен златен герб, завършваше с молба за парично дарение — колкото по-голямо, толкова по-добре. Клей позвъни на Патън Френч, който — о, чудо на чудесата! — се намираше този път в офиса си в Билокси. Както обикновено, Френч бе пределно лаконичен.