Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Същото можеше да се каже и за Клей. Във въздуха витаеше напрежение, всеки ден избухваха пререкания. Много клиенти бяха обидени от мизерните обезщетения. Заваляха груби заплашителни писма. Изнурени служители си прехвърляха един на друг телефонната слушалка. Неколцина клиенти дори се бяха явили пред мис Глик с настояване да говорят лично с мистър Картър, който винаги се оказваше на някое заплетено дело, а всъщност се криеше заключен в кабинета си, докато се размине поредната буря. След един особено изтощителен ден той позвъни на Патън Френч. За съвет.
— Я се стегни, момче! — каза му Френч. — Това си е част от занаята. Натрупа състояние, но всяко нещо си има цена. Трябва ти по-дебела кожа.
Най-дебелата кожа в целия офис принадлежеше на Оскар Мълрони, който не спираше да изумява Клей с организаторските си способности и огромната амбиция. Оскар работеше по петнайсет часа на ден и очакваше същото от подчинените си в йейлския клон, докато не съберяха обезщетенията за дайлофт до последния цент. Никога не бягаше от неприятни задачи. Тъй като Джона разправяше наляво и надясно за плановете си да обикаля света по море, Полет намекваше, че смята да прекара една година в Африка, за да изучава местното изкуство, а Родни им пригласяше, че просто искал да се махне, за всички беше ясно, че по върховете на фирмената йерархия се овакантяват места.
Беше ясно също така, че Оскар се натиска за съдружник на Клей или поне за участие в подялбата на парите. Той внимателно изучаваше продължаващите съдебни дела по случая с „Тънкия Бен“ — злополучния препарат за отслабване, и беше убеден, че при всичкия шум през последните години има поне още десет хиляди неоткрити пострадали, които могат да се привлекат за клиенти.
Йейлският клон вече включваше единайсет адвокати, от които седем наистина бяха следвани в Йейл. Същевременно персоналът на Лудницата беше набъбнал на дванайсет стажанти, затънали до гуша в папки и преписки. Клей без колебание остави Мълрони начело и на двата отдела за няколко седмици. Беше сигурен, че когато се върне, ще завари фирмата в по-добро състояние, отколкото при заминаването си.
За Клей Коледните празници отдавна се бяха превърнали в период, за който избягваше да мисли. Нямаше семейство, с което да празнува. Навремето Ребека се бе опитала да го включи в празненствата на семейство Ван Хорн, но макар да й беше благодарен за усилието, той твърде скоро бе открил, че да седи сам в празния апартамент на бутилка евтино вино и стари филми му е далеч по-приятно, отколкото да разопакова подаръци с тези хора. Каквото и да им подареше, никога не го харесваха достатъчно.
Родителите на Ридли бяха още в Грузия, като засега нямаха намерение да се преселват. Отначало тя бе убедена, че няма как да отмени вече насрочените снимки и да отсъства няколко седмици от града. Но самото й желание да го направи стопли сърцето му. Тя наистина много искаше да се качи с него в самолета и да потичат по плажа на някой остров. Накрая Ридли заяви на клиента си да я уволни, ако не е доволен, на нея хич не й пука.
Това беше първото й пътуване с частен самолет. Клей с учудване откри колко много държи да я впечатли. Нонстоп от Вашингтон до Санта Лусия, на четири часа и няколко свята разстояние. Когато излетяха, времето във Вашингтон беше намръщено и студено, а когато кацнаха и излязоха на стълбичката на самолета, жегата и слънцето ги удариха в лицето. Докато минаваха през митницата, никой не им обърна внимание — поне на Клей. Всички мъжки шии щяха да се откъснат от обръщане по Ридли. За свое учудване Клей започваше да привиква с това положение. Тя изобщо не ги забелязваше. Толкова дълго време бе събирала мъжките погледи, че беше свикнала да не им обръща внимание — изящно същество, съвършено от глава до пети, гордо, затворено в себе си, недосегаемо.
За петнайсетминутния полет до Мустик — недостъпния приказен остров, обитаван от тайнствени богаташи и знаменитости — се прехвърлиха на малък витлов самолет, тъй като единственото нещо, което липсваше на това райско място, беше достатъчно дълга писта за реактивни машини. На острова се намираха дворците на рок звезди, киноактриси и милиардери. Къщата, която бяха наели за една седмица, бе принадлежала на някакъв принц, който я бе продал на собственик на хай-тек компания, който от своя страна я даваше под наем, докато не я ползваше.
Островът представляваше планина, издигаща се насред спокойните води на Карибско море. От хиляда метра височина изглеждаше покрит с тъмно кадифе, подобен на пощенска картичка. Докато се снижаваха, Ридли се държеше с две ръце за седалката, стискаше устни и не смееше да си поеме дъх. Пред тях се появи миниатюрната лентичка на пистата за кацане. Пилотът носеше сламена шапка и приличаше на човек, който може да приземи самолета със завързани очи.