Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Е, половината отива за данъци — отвърна Клей, сякаш искаше да каже: в днешно време 50 милиона пари ли са?
Тълпата избухна в гръмогласен смях, сякаш Клей бе казал най-смешния виц. Около тях се събираха все повече мъже, които се блъскаха, за да видят отблизо зашеметяващата блондинка, чието лице им изглеждаше смътно познато. Може би дрехите и това, че я виждаха в цвят, им пречеха да се сетят веднага коя е.
Някакъв стегнат надменен тип каза:
— Пипнахме „Фило“. Ама така се зарадвах, ти казвам, като оправихме тази каша с дайлофта!
Това беше един маниерен стил на изразяване, характерен за всички вашингтонски адвокати. След като всяка корпорация в света се чувстваше длъжна да се представлява от вашингтонска правна фирма, всякакви сделки или диспути се отразяваха драматично на местната адвокатска гилдия. Избухне петролна рафинерия в Тайланд — „Пипнахме «Ексон»!“; филмова суперпродукция се провали — „Пипнахме «Дисни»!“; нов модел джип се преобърне и убие петима души — „Пипнахме «Форд»!“ Всеки някого „пипваше“, а на Клей му бе писнало да слуша този тъп израз.
Прииска му се да каже: „Аз пък пипнах Ридли, тъй че гледайте, без да пипате!“
Някой взе микрофона да направи съобщение и залата утихна. Двамата млади щели да открият танците, след това младоженката щяла да танцува с баща си, после младоженецът с майка й и тъй нататък. Тълпата се юрна към дансинга да гледа. Оркестърът засвири „Дим в очите“.
— Много е хубава — прошепна Ридли, почти долепила устни до ухото му. Булката наистина беше хубава. При това танцуваше с Джейсън Майърс, който, макар и с три пръста по-нисък, беше за нея единственият мъж на света. Ребека сияеше усмихната, двамата бавно се носеха по дансинга. Тя водеше, понеже женихът беше голямо дърво.
На Клей му идваше да разблъска тълпата и да светне на Джейсън Майърс един между очите. После да вдигне любимата си на ръце, да я отнесе някъде далеч и да застреля майка й, ако дръзне да ги последва.
— Още я обичаш, нали? — прошепна Ридли.
— Не, всичко свърши.
— Обичаш я. Личи ти.
— Не е вярно.
Тази вечер младоженците щяха да се усамотят някъде, за да консумират брака си, но доколкото Клей познаваше Ребека, тя едва ли бе издържала дълго без секс. Сигурно бе натикала тоя плужек Майърс в кревата и му бе показала това-онова от нещата, на които той — Клей — я беше научил. Не беше справедливо.
Като двойка бяха направо жалки и Клей се запита какво прави тук. Искам да я видя за последно, отговори си сам. Да се сбогувам с нея. Но искаше и друго — Ребека да види него, и то с Ридли; да разбере, че е добре и се оправя прекрасно без нея.
Когато дойде неговият ред, Бенет Булдозера беше жалък по други причини. Той изповядваше консервативната теория, че човек може да танцува, без да мести краката си, и само тръскаше задника си по такъв начин, че оркестрантите се смееха. Беше се зачервил от твърде много „Чивас“.
После Джейсън Майърс танцува с Барбара Ван Хорн; дори от разстояние се виждаше, че бедната Барб е изкарала още няколко сеанса на промоционални цени при своя пластичен хирург. Освен това бе натъпкала телесата си в рокля, която — макар и не лоша сама по себе си беше с няколко номера по-тясна, при което меката й плът издуваше материята на най-неподходящи места, сякаш заплашваше всеки момент да се изсипе отнякъде и да накара присъстващите да повърнат от ужас. На лицето й беше изписана възможно най-изкуствената усмивка — без бръчки благодарение на самоотвержения труд на хирурга, — а Майърс й се усмихваше в отговор, сякаш й обещаваше да си останат приятели завинаги. Тя вече му бе забила ножа в гърба, но той беше твърде тъп, за да го усети. За съжаление може би и тя не го осъзнаваше още. Просто й идваше отвътре.
— Един танц? — запита някой Ридли.
— Изчезвай! — отвърна вместо нея Клей, после я поведе към дансинга, където тълпата се гърчеше под звуците на ритъм енд блус. Ако неподвижна Ридли приличаше на произведение на изкуството, във вихъра на танца беше направо национално богатство. Тя притежаваше естествена грация и чувство за ритъм; деколтето едва прикриваше по-важните места, а цепката на полата й направо разкриваше всичко. Около нея веднага се събра глутница мъже, които я зяпаха възторжено.
Но освен тях я бе видяла и Ребека. Докато си почиваше между два танца и разговаряше с гостите, тя изведнъж забеляза настаналото оживление, взря се и сред тълпата откри Клей, който танцуваше с някаква богиня. Тя също бе зашеметена при вида на Ридли, но по твърде различни причини. Песента свърши, започна някакво бавно парче и Ребека пристъпи между двама им.