Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Той започна новата година със свръхнапрегнато разписание. Появяваше се в шест в кабинета и редовно закусваше, обядваше, а понякога и вечеряше на бюрото. Обикновено работеше до девет, като не оставяше съмнение, че очаква подобно поведение и от онези свои подчинени, които се надяваха да останат на работа,
Джона не беше между тях. Той напусна към средата на януари, като набързо изпразни и освободи кабинета си и още по-набързо се сбогува. Яхтата го очакваше. Не ме търсете. Просто преведете парите по сметката ми в Аруба.
Още преди Джона да бе затворил вратата след себе си, Оскар Мълрони вече оглеждаше кабинета му. Беше по-голям и с по-хубава гледка, което не значеше нищо за Оскар, освен че беше по-близо до шефа — тъкмо каквото му бе нужно. Мълрони подушваше големите пари, сериозните хонорари. Бе пропуснал да спечели нещо от случая „Дайлофт“, но това щеше да бъде последният му пропуск. Мълрони и другите йейлски възпитаници се чувстваха прецакани от корпоративното право, което бяха обучени да прилагат и почитат, и сега намеренията им бяха да си отмъстят, търсейки възмездие. А какъв по-добър начин за постигане на това от откровено подтикване и гонене на линейки с умиращи? И какъв по-голям кошмар за онези тузари с колосаните ризи в големите юридически фирми? Груповите искове нямаха нищо общо с правото; те си бяха обикновено предприемачество с елемент на бандитизъм.
Застаряващият гръцки плейбой, който се водеше женен за Полет Тълос, преди да я изостави, бе успял някак да надуши новото й богатство. Неочаквано се бе появил във Вашингтон, обадил й се бе в луксозния апартамент, който й бе купил навремето, и й бе оставил съобщение на телефонния секретар. Когато Полет чу гласа му, тя хукна да бяга и се спря чак в Лондон, където прекара коледните празници. Оттогава беше неоткриваема. От Лондон тя изпрати поне десет имейла на Клей в Мустак, като му разказа за патилата си и го инструктира да подаде от нейно име документи за развод. Клей направи необходимото, но този път гъркът се оказа на свой ред неоткриваем, за да му връчат призовката. Полет също изчезна. По едно време му се обади, за да го информира, че може да се върне до няколко месеца, а може и да не го направи.
— Извинявай, Клей — заяви тя по телефона. — Просто не ми се работи повече.
И така, Оскар Мълрони стана негов довереник и неофициален съдружник с огромни амбиции. Оскар и неговият екип системно и внимателно бяха изучили плаващите пясъци в сферата на груповите граждански искове. Те отлично познаваха и закона, и процедурата. С еднакво настървение четяха както научни трудове на мастити теоретици, така и клюки за бойните подвизи на практикуващи адвокати. В интернет имаше десетки сайтове по темата: един съдържаше списък на всичките единайсет хиляди групови искове, заведени към момента в Съединените щати; в друг се даваха съвети на потенциални ищци как да се запишат към съществуващ групов иск; трети се специализираше в правно значими проблеми на женското здраве; четвърти на мъжкото; само за фиаското с „Тънкия Бен“, онова злополучно лекарство за отслабване, имаше десетина сайта; други няколко бяха посветени изключително на искове срещу тютюневите компании. Никога преди толкова мозъчна енергия, подплатена с такива чудовищни суми, не беше отивала за преследване на производителите на дефектни стоки.
Мълрони си бе изработил план. При толкова много заведени групови искове фирмата можеше да насочи значителните си ресурси към привличането на нови клиенти. Тъй като Клей разполагаше с нужните пари за маркетинг и реклама, те можеха да подбират най-сочните скандали и да съсредоточат усилията си за издирване на онези потенциални ищци, които все още нямаха кой да ги представлява. Както и при случая „Дайлофт“, почти всеки иск, по който бе постигнато споразумение, беше оставен отворен за срок от няколко години, за да могат и нови участници да получат полагащите им се обезщетения. Фирмата на Клей можеше просто да обира остатъците и от други големи групови искове, да помага — срещу съответния тлъст процент — на нови ищци да се възползват пост фактум от правата си по тях. Мълрони даде за пример скандала с „Тънкия Бен“. По най-нови изчисления общият брой на засегнатите от този случай бил около триста хиляди души, като поне сто хиляди от тях все още не били идентифицирани и със сигурност нямало кой да ги представлява. Делата били приключили и компанията раздавала милиарди долари обезщетения на засегнатите. Всеки нов ищец просто трябвало да се регистрира при координатора на груповия иск, да докаже с медицинско удостоверение правата си и да прибере парите.