Проклятието на краля

— Неговият и ваш сродник Джордж Невил.

Поемам си леко дъх.

— Това ли е всичко?

— А също и сина му, вашият зет, Хенри Стафорд.

Приятелят на Джефри, съпругът на Урсула. Поемам си леко дъх.

— Някой друг?

— Вашия син, Монтагю.

Задавям се. Почти не мога да дишам. Въздухът в тази мъничка стая е тежък; имам чувството, че стените се приближават и ме притискат.

— Монтагю е невинен — казвам твърдо. — Някой назовал ли е Артур?

— Не още.

Преплетени сме като ластари на растение: растението Planta genista, на което сме наречени. Дъщеря ми, Урсула, е омъжена за сина на херцога. Той и аз сме братовчеди. Моите момчета бяха отгледани в дома на другия ми братовчед, Джордж Невил, който е женен за дъщерята на херцога. Синът ми Монтагю е женен за дъщерята на братовчеда Джордж. Всички сме във възможно най-близка роднинска връзка. Такива са нравите на видните семейства, женитби и бракове между кръвни роднини, за да работим заедно, като една обща сила. Така запазваме богатството си вътре в семействата, съсредоточаваме влиянието си, обединяваме земите си. Но критично погледнато, за един подозрителен, боязлив поглед, това създава впечатлението, че сме клика, група заговорници.

Изведнъж се сещам за Джефри, който служи като паж в покоите на кралицата. Поне неговата вярност не би трябвало да подлежи на съмнение. Той трябва да е в безопасност. Ако Джефри е в безопасност, тогава ще мога да се изправя пред всичко.

— Нали нищо не е казано срещу Джефри? — питам направо.

Той поклаща глава.

— Ще ме разпитват ли? — питам.

Той се извръща съвсем леко от мен, със студено безразличие.

— Да. Длъжни са. Ако в къщата има нещо…

— Какво имате предвид?

Обезумяла съм от страх.

— Не зная! — избухва той. — Не зная! Откъде да знам? Не вярвам в пророчества и предсказания, и във връщането на отдавна изгубени крале. Нямам гиганти в родословното си дърво като вас, рода Невил. За мен не са грели три слънца в небето като за вас, династията Йорк. Не съм потомък на водна богиня, която излиза от река, за да се съешава с простосмъртни! Когато вашето семейство е било основано, никой дори не бил чувал за нас. Когато вашите чичовци са били на трона, моите са били тихи и скромни граждани. Не зная какво може да имате, какво може да сте запазили от онези времена — флаг или бойно знаме, списък на имената на хора, за които да се четат молитви, или писмо. Нещо свързано с произхода ви, нещо, което доказва кралската ви кръв, някое пророчество, че някога сте владеели трона и ще го владеете отново. Но каквото и да имате, ваша светлост, премахнете го, изгорете го. Нищо не си струва риска да го пазите.