Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Знаете ли нещо за такова проклятие? — пита ме приятелката ми, кралицата.
— Не — лъжа аз.
Изпращам предупреждение на Артур по четирима от най-доверените си стражи, до всяка от трите си къщи, и до съпругата на Артур, Джейн, в Броудхърст. Заръчвам му, където и да е сега, да отиде в Бишам и да чака там с брат си Джефри. Ако смята, че има каквато и да е опасност, ако в околността пристигнат каквито и да е войници на Тюдорите, трябва да изпрати Джефри при Реджиналд в Падуа, а после сам да избяга. Съобщавам, че правя всичко по силите си за Монтагю. Съобщавам, че Урсула е в безопасност при мен в Лондон.
Пиша на сина си Реджиналд. Съобщавам му, че върху семейството ни е паднало подозрение и че е жизненоважно да казва на всички, че никога не сме оспорвали властта на краля и никога не сме се съмнявали, че той и кралицата ще имат син и наследник, който след време ще стане Уелски принц. Добавям, че не трябва да си идва у дома, дори ако бъде поканен от краля и му обещаят безопасно пътуване. Независимо какво ще стане, за него е по-безопасно да остане в Падуа. Ако не друго, може да осигури убежище на моето момче Джефри.
Отивам в спалнята си и се моля пред малкото разпятие. Петте рани на разпнатия Господ изпъкват ярко върху бледата Му нарисувана кожа. Опитвам се да мисля за Неговите страдания, но мога да мисля единствено за това, че Монтагю е в Тауър, съпругът и свекърът на Урсула — затворени заедно с него, братовчед ми Джордж Невил в друга килия, Артур — прогонен в изгнание от двора, а моето момче Джефри е в Бишам, сигурно е уплашен и не знае какво да прави.
В хладната сивота на пролетната зора някой похлопва на вратата на спалнята ми. Това е кралицата, която се връща в стаята си след утринната молитва. Ужасно бледа е.
— Освободена сте от службата си като гувернантка на Мери — казва кратко. — Кралят ми го каза, докато се молехме заедно. Не желае да се вслушва в никакви доводи. Отиде на лов със семейство Болейн.
— Освободена? — повтарям, сякаш не разбирам думата. — Освободена от службата при принцеса Мери?
Невъзможно е да я оставя; тя е само на пет години. Обичам я. Направлявах първите ѝ стъпки, подстригвах къдриците ѝ. Уча я да чете на латински, английски, испански и френски. Крепях я върху първото ѝ пони и я учех да държи юздите, пея с нея и седя до нея, когато учителят ѝ по музика идва да я учи да свири на клавесин. Тя ме обича, очаква да бъда с нея. Ще бъде изгубена и объркана без мен. Не е възможно, със сигурност не е възможно баща ѝ да каже, че занапред няма да бъда с нея!
Кралицата кимва.
— Той не пожела да ме изслуша — казва тя слисано. — Сякаш не можеше да ме чуе.
Трябваше да се сетя за това, но не се сетих. Никога не съм мислила, че той ще ме отстрани от грижите за дъщеря си. Катерина ме гледа безизразно.
— Тя е свикнала с мен — казвам немощно. — Кой ще заеме мястото ми?
Кралицата поклаща глава. Изглежда замръзнала от тревога.
— Тогава по-добре да си вървя — казвам несигурно. — Трябва ли да напусна двора?
— Да — казва тя.
— Ще отида в Бишам, ще живея спокойно в провинцията.
Тя кимва, с треперещи устни. Без нито дума повече се хвърляме взаимно в обятията си и се вкопчваме една в друга.
— Ще се върнете — обещава тя шепнешком. — Ще ви видя скоро. Няма да позволя да бъдем разделени. Ще ви върна обратно.
— Бог да ви благослови и да ви пази — казвам с глас, задавен от сълзи. — И предайте обичта ми на принцеса Мери. Кажете ѝ, че ще се моля за нея и ще я видя отново. Кажете ѝ да се упражнява по музика всеки ден. Ще бъда нейна гувернантка отново, зная го. Кажете ѝ, че ще се върна. Всичко това ще се оправи. Трябва да се оправи. Всичко ще бъде наред.
Нищо не се оправя. Кралят екзекутира моя родственик Едуард Стафорд, Бъкингамски херцог, за държавна измяна, а моят приятел и сродник, старият Томас Хауард, херцог на Норфолк, произнася смъртната присъда със стичащи се по лицето му сълзи. Чак до последния момент всички очакваме Хенри да го помилва, тъй като херцогът е негов сродник и беше негов постоянен спътник; но той не го прави. Изпраща Едуард Стафорд на смърт на ешафода, сякаш той е враг, а не най-великият херцог в кралството, фаворит на бабата на краля, и негов собствен най-изтъкнат придворен и поддръжник.
Не казвам нищо в негова защита, не казвам абсолютно нищо. Затова аз също навярно нося вина за всичко, което виждаме тази година — странната сянка, която пада над нашия крал. Когато навършва трийсет години, погледът му става по-твърд, сърцето му закоравява, сякаш проклятието над Тюдорите не се отнася за наследниците, а за някакъв мрак, който бавно пълзи над него. Когато се моля за душата на братовчед си, Бъкингамския херцог, си мисля, че може би е бил случайна жертва на тази студенина, зародила се там, където някога имаше топлота. Нашият златен принц Хенри винаги е имал слабост: скрит страх, че не е достатъчно добър. Моят сродник, с присъщата си гордост и недосегаема увереност, улучи краля в слабото място, и това е ужасният изход.