Проклятието на краля

— Той не желае да ме слуша — казва тя бавно. — Знаете ли, никога преди не съм го виждала такъв.

— Знаете ли къде е синът ми Артур?

— Отпратен от двора.

— Не арестуван?

— Не.

Кимвам. Дай Боже да е отишъл в дома си в Броудхърст, или в моя в Бишам.

— А Монтагю?

— Сякаш бащата на Хенри проговори отново, беше съвсем като преди — казва тя удивено. — Сякаш баща му говореше чрез него, все едно, че този Хенри не е имал години на обич, почит и сигурност. Мисля, че той започва да изпитва страх, Маргарет. Страхува се, точно както баща му вечно се страхуваше.

Не вдигам поглед от червената жарава в решетката на огнището. Живяла съм под управлението на изпълнен със страх крал и зная, че страхът е зараза, точно както потната болест. Един изплашен крал първо се бои от враговете си, после — от приятелите си, а след това не може да различи едните от другите, докато всеки мъж и жена в кралството започнат да се боят, че не могат да имат доверие на никого. Ако Тюдорите се връщат към терора, тогава годините на щастие за мен и семейството ми са приключили.

— Не е възможно да се бои от Артур — казвам направо. — Не може да се съмнява в Монтагю.

Катерина поклаща глава.

— Това е заради херцога — казва тя. — Улзи го е убедил, че Бъкингамският херцог е предсказал нашата смърт, края на династията. Изповедникът на херцога е нарушил тайната на изповедта и е разказал за ужасни неща, пророчества и ръкописи, пророкуване и звезди в небето. Казва, че вашият братовчед херцогът говорил за смъртта на Тюдорите и за проклятие, стоварено върху рода.

— Не го е правил пред мен — казвам. — Никога. Не и пред синовете ми.

Тя внимателно слага ръка върху моята.

— Херцогът говорил с картузианците в Шийн. Всички знаят колко е близко семейството ви с тях. Реджиналд беше възпитан от тях! А херцогът е близък с Монтагю и е свекър на дъщеря ви. Знам, че нито вие, нито близките ви бихте говорили предателски думи. Знам. Казах това на Хенри. И ще говоря отново с него. Той ще си върне смелостта, знам, че ще си я върне. Ще се опомни. Но кардиналът му е разказал за някакво старо проклятие, тегнещо върху Тюдорите, в което се казвало, че Уелският принц ще умре — както умря Артур — а принцът, който дойде след него, също ще умре, и родът ще свърши с момиче, девствено момиче, и няма да има повече Тюдори, и след толкова усилия всичко ще се окаже напразно.

Чувам версия на проклятието, което братовчедка ми, кралица Елизабет, е изрекла някога. Питам се дали това е наистина наказанието, стоварено върху убийците на момчетата в Тауър. Тюдорите със сигурност убиха брат ми, безспорно убиха претендента, навярно са убили принцовете на Йорк. Ще изгубят ли своите синове и наследници, както ги изгубихме ние?