Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Отсъствам от двора в продължение на много дни през тази пролет. Разделям времето си между надзираването на работата по лондонския ми дом, Л’Ербер, и гостуването при принцеса Мери. Задълженията ми като нейна гувернантка ще започнат истински едва когато тя влезе в учебната стая, но тя е такова умно малко момиче, че искам да започне уроци отрано и обичам да ѝ чета приказки преди лягане, да я слушам как пее, да я уча на молитви, и да танцувам с нея в покоите ѝ, докато моите музиканти свирят.
Получавам позволение да отсъствам от двора, тъй като кралицата няма нужда от мен. Тя е щастлива в покоите си със своята музика и своето четене, като вечеря всяка вечер с краля и гледа дамите си да танцуват. Харесва ѝ да знае, че съм с дъщеря ѝ, и често ни посещава. Кралят е погълнат от нов флирт, но аферата е толкова дискретна, че се досещаме за нея само защото той пише любовна поезия и всеки следобед го виждаме да седи приведен над празен лист, гризейки края на перото. Никой не знае коя го е привлякла този път. Нито кралицата, нито аз си даваме труд да мислим над изменчивостта, с която Хенри се привързва към жените; има толкова много момичета, и всички те се усмихват и се изчервяват, когато кралят ги погледне, а той превръща ухажването в такъв театър, почти сякаш иска те да покажат неохота. Може би някоя от тях отива в покоите му за вечеря насаме; може би се връща в покоите на кралицата чак в ранните часове на утрото. Може би кралят пише стихотворение или нова любовна песен. Това може и да не се харесва на кралицата; но надали има значение. То не променя истински баланса на силите в двора, който е сцена на смъртна, необявена борба между кардинала и лордовете, между кардинала и кралицата, за вниманието на краля. Момичетата са нещо странично, просто развлечение; те не променят нищо.
Освен това кралят говори разпалено в подкрепа на светостта на брачното тайнство. Сестра му Маргарет, вдовстващата кралица на Шотландия, сега вижда, че съпругът, когото е избрала по любов, се е превърнал в неин враг, и иска да го замести в страната, а — според твърденията на някои, и в леглото си — с херцога на Олбани, нейния съперник-регент. После чуваме още по-ужасни неща. Един от северните лордове пише на Томас Улзи, за да го предупреди без заобикалки, че сестрата на краля моли любовника си Олбани да ѝ помогне да получи развод. Старият военачалник предрича, че ще се стигне до убийство, а не до анулиране.
Хенри е силно наскърбен от намека за разпуснатото поведение на сестра си, и пише на нея и на нежелания ѝ съпруг, за да им напомни с много важен тон, че брачната клетва е неразрушима връзка, а бракът е тайнство, което никой човек не може да разтрогне.
— Колкото и перачки да има — отбелязвам пред Монтагю.
— Бракът е свещен — съгласява се Монтагю с лека усмивка. — Не може да бъде отхвърлен. А и все някой трябва да се занимава с прането.
Имам много работа около лондонската си къща. Голямата лоза, която се шири отпред, притиска зидарията и застрашава покрива. Трябва да издигна гора от дървени скелета, за да могат работниците да се изкатерят нависоко до комините, за да подрежат това чудовище, и те вземат триони и градински брадвички, за да прережат и отсекат дебелите клони. Разбира се, моите съседи се оплакват, че пътят е препречен, а след това получавам писмо от кмета с нареждане да не задръствам улиците. Пренебрегвам го напълно. Аз съм графиня, мога да препреча всички улици в Лондон, стига да искам.
Градинарите ми обещават, че това упорито подрязване ще накара лозата да цъфне и да даде плод, и дойде ли есента, ще се къпя в собствено вино. Засмивам се и поклащам глава. В последните няколко години имахме такова студено, влажно време, та се боя, че в Англия никога повече няма да правим вино. Мисля, че още от детството ми не сме имали хубаво лято. Струва ми се, че си спомням безкрайни дни на езда в прекрасно време зад един велик крал, докато хората излизаха да помахат и да приветстват крал Ричард. Изглежда, че вече изобщо нямаме такива лета. Хенри никога не прави дълго пътуване сред слънчева светлина и възторжени възгласи. Златните лета на моето детство са си отишли; вече никой не вижда три слънца в небето.
Когато сваляме скелето, слагам настилка на пътя пред къщата си, така че мръсната вода, която кухненските прислужници изхвърлят на улицата, да може да се оттича. Правя голяма централна канавка на пътя и казвам на момчетата в конюшните, че торът трябва да се измита от вътрешния ни двор и да се изхвърля в потока, а оттам — в реката. Вонята в градската къща намалява, и съм сигурна, че има по-малко плъхове в кухнята и килерите. За всеки, който върви надолу по Доугейт Стрийт, е очевидно, че това е една от най-прекрасните къщи в Лондон, великолепна като кралски дворец.