Проклятието на краля

Откакто се върнаха от Позлатените поля, те са по-лоши отвсякога, изпълнени с радост от триумфа си, съзнаващи младостта и красотата си, както никога преди. Това е двор, изпълнен с млади хора, кипящи от желание и от страст за живот, и няма кой да ги възпира или контролира.

Дамите на кралицата, доволни да се върнат в Англия, далече от изпълнения с разгорещено съперничество френски двор, излагат на показ дрехите си по френската мода и упражняват френските танци. Някои от тях дори са усвоили френски акцент, който намирам за нелеп, но като цяло това се смята за нещо много изтънчено — или, както те самите биха казали: trѐs chic5. Най-екзотична и със сигурност най-суетна от всички тях е Ан Болейн, сестра на Мери и Джордж, която, благодарение на бащиното си обаяние, е прекарала детството си във френския кралски двор и напълно е забравила всяка английска скромност, каквато може да е имала. С нейното завръщане от Франция, сега при нас, в двора, е цялото семейство на сър Томас: неговият син, Джордж Болейн, който е служил на краля почти през целия си живот; съпругата му, Елизабет, и наскоро омъжената му дъщеря Мери: и двете служат с мен в покоите на кралицата.

Братовчед ми, Бъкингамският херцог, се изолира все повече от този полудял по французите, луд по модата двор, и все по-ревниво пази достойнството на семейството си, защото дъщеря ми Урсула го е дарила с внук, родил се е един нов малък Хенри Стафорд, чиито постелки в люлката са избродирани с емблемата на херцога — ягодови листа — и херцогът се гордее с още едно поколение, което носи кралска кръв.

Стига се и до един наистина ужасен момент, когато кралят, миейки ръцете си в златен леген преди вечеря, пристъпва до трона си под балдахина от златен брокат и сяда, а кардиналът вика слугата при себе си и потапя собствените си пръсти в същия златен леген, във водата на краля. Братовчед ми, херцогът, изревава като луд и събаря легена, разплисквайки вода по дългата червена мантия. Шумът кара Хенри да се обърне, той поглежда през рамо и се засмива, сякаш това няма значение.

Братовчед ми казва нещо гневно, в смисъл че достойнството на трона не бива да се подкопава от парвенюта, и смехът на Хенри спира рязко, когато той поглежда към братовчед ми. Отправя му продължителен, спокоен поглед, сякаш мисли за нещо друго, а не за въртящия се златен леген, който хвърля отблясъци от отразена светлина по ботушите за езда на краля, по оплисканата мантия на кардинала, по потропващия крак на братовчед ми. За миг всички виждаме ясно как при думата „парвеню“ Хенри придобива предпазливото, подозрително изражение на баща си.