Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— А ти какво мислиш?
— Вярвам, че Христос е създал Църквата, за да ни учи, литургията е нашият урок, а свещениците и духовенството ни превеждат Бог, точно както ние, учените, превеждаме учението на Христа от гръцки. Няма по-добър водач от Църквата, която Сам Христос ни е дал. Несъвършената съвест на един отделен човек никога не може да бъде по-добра и да стои по-високо от вековната традиция.
— А какво мисли Томас Мор?
— В общи линии същото — казва той небрежно, сякаш не си струва да обсъжда с майка си фините нюанси на теологията. — Цитираме авторитети и оборваме взаимно доводите си. Едва ли ще ви е интересно, изпадаме в твърде големи подробности.
— А ще бъдеш ли ръкоположен? — питам нетърпеливо. Реджиналд не може да се издигне, освен ако не приеме духовен сан, а е обучен да ръководи Църквата.
Той поклаща глава и казва:
— Още не. Не чувствам призвание.
— Но нали не може да те води съвестта ти? Току-що каза, че човек трябва да бъде направляван от Църквата.
Той се засмива и кимва одобрително.
— Почитаема майко, вие сте реторик, би трябвало да ви взема със себе си, за да се срещнете с Еразъм и Мор. Права сте. Съвестта на човек не може да му бъде водач, ако тази съвест се противопоставя на учението на Църквата. Човек не може да се опълчи срещу своя учител, Църквата. Но самото учение на Църквата ми казва, че трябва да чакам и да уча, докато дойде подходящият момент да бъда призован. Тогава, ако бъда призован, ще се отзова. Ако Църквата изисква моето покорство, трябва да ѝ служа, както трябва да прави всеки човек, дори един крал.
— И да бъдеш ръкоположен — настоявам.
— Не съм ли изпълнявал винаги нарежданията ви?
Кимвам. Не ми се иска да чувам този нетърпелив тон.
— Но ако бъда ръкоположен, ще трябва да служа там, където ме изпрати Църквата — изтъква той. — Ами ако ме изпратят на Изток? Или в руските земи? А ако ме изпратят толкова далече, че никога да не мога да се прибера у дома?
Не знам как да кажа на този млад човек, че службата в името на семейството често означава, че човек не може да живее сред семейството. Оставих го, когато беше бебе, за да се грижа за Артур Тюдор, и няма да бъда при Урсула, когато дойде време да ражда, ако кралицата има нужда да съм до нея.
— Е, надявам се, че ще си дойдеш у дома — казвам неубедително.
— Бих искал да го сторя — е всичко, което отвръща той. — Имам чувството, че почти не познавам семейството си, толкова дълго съм отсъствал.
— След като приключиш с учението си…
— Мислите ли, че кралят ще ме покани в двора и ще ми възложи да работя за него там? Или може би да преподавам в някой от университетите?
— Да. На това се надявам. Винаги, когато мога, те споменавам. И Артур не те забравя. Монтагю също.
— Споменавате ме? — пита той с лека скептична усмивка. — Намирате време да ме споменете на краля сред всички благоволения, които искате за другите си момчета, за Джефри?
— Този крал държи в своя власт всички постове и всички блага — казвам кратко. — Разбира се, че те споменавам. Споменавам всички ви. Едва ли бих могла да направя повече.
Реджиналд остава да пренощува и вечеря с лордовете и с братята си. Артур идва да ме види след вечеря и казва, че Реджиналд е добра компания, с много добри познания, и умее да обясни ясно и критично новото познание, което завладява християнския свят.
— От него би станал чудесен възпитател за принцеса Мери — казва той. — Тогава би могъл да се прибере у дома.
— Възпитател на принцеса Мери? О, каква добра идея! Ще я предложа на кралицата.
— Вие ще живеете с принцесата като нейна гувернантка догодина — размишлява той. — Кога ще бъде достатъчно голяма, за да има домашен учител?
— Може би на шест или седем години?
— След две години. Тогава Реджиналд може да дойде при вас.
— И ние двамата ще можем да я напътстваме и да я учим — казвам. — А ако кралицата роди принц — никой от двама ни не отбелязва колко невероятно изглежда това — тогава Реджиналд може да учи и него. Баща ти щеше да е толкова горд да види сина си като домашен учител на следващия крал на Англия.
— Щеше да бъде — Артур се усмихва при спомена за баща си. — Гордееше се с нас винаги, когато се справяхме добре.
— А как си ти, синко? Сигурно си яздил в продължение на цели мили с кралете. Всеки ден излизат за забавление, езда или надбягвания.
— Достатъчно добре съм — казва Артур, макар че изглежда уморен. — Разбира се, да не изоставам от краля понякога е по-скоро работа, отколкото игра. Но съм малко разтревожен, почитаема майко. Имам разногласия с бащата на Джейн, и затова тя е недоволна от мен.