Три сестри, три кралици

— Не можем да останем тук дълго — казва Ангъс. — Твърде тясно е, няма удобства за теб, и не може да удържи обсада.

— Със сигурност може да удържи цяла вечност!

Той поклаща глава.

— Не и ако Олбъни докара оръдия. Знаем, че Монс е при него. Ако позволим да ни обсадят, ще останем в замъка като затворници, а той ще може да ни чака търпеливо отвън. Този замък е подходящ за кратки битки, за отбрана и нападение. Но не можем да чакаме тук брат ти. Сигурна ли си, че ще дойде?

— Той няма да ме забрави — казвам смутено. — Сестрите ми ще му кажат…

— Лорд Дейкър ли ще изпрати?

— Уверявам те, Хари ме обича. Съпругата му ще му каже; вдовстващата кралица на Франция ще се застъпи за мен. Той няма да забрави една принцеса от династията на Тюдорите. Ще действа сега, когато избягах. Ще дойде за мен, или аз ще отида при него.

— Много се надявам на това — казва Арчибалд грубо. — Защото ако не те избави, не зная какво ще правим. Нито пък кое е следващото място, където ще отидем.

— Следващото място? — питам. — Но аз трябва да си почивам, Арчибалд. Трябва да остана някъде на безопасно място, за да родя детето си. — Възбудата от измъкването е отминала и аз се тревожа за момчетата си, оставени под грижите на Олбъни в Стърлинг. Някой ще каже на сина ми, че майка му е избягала и е оставила него и брат му на враговете им.

— Можеш да си починеш тук — казва той неохотно. — Ще кажем на лорд Дейкър, че си избягала, както е настоял. Близо сме до границата. Той трябва да дойде да те вземе.

Поемаме надолу по тесен, изровен път и прекосяваме голям ров, достатъчно дълбок, че в него да може да падне цял кавалерийски отряд. Ще паднат и няма да се изкачат горе никога повече. След това — открито пространство, а после идва крепостният ров, над който е прехвърлен дървен мост, водещ към къщичката на вратаря.

Стражите разпознават съпруга ми и аз изпитвам прилив на гордост, когато подвижният мост се спуска, а решетката на крепостната врата се вдига с дрънчене, без никой да изрече и дума. Ард влиза във владенията си като лорд, какъвто е в действителност.

Зад стените, свързващи отделните укрепления, има безредно построени къщи, нещо като бедно селце. Фермерите, селяните и слугите, които живеят извън замъка, са научили така, както такива хора винаги научават, че Арчибалд е във вражда с новия регент, защото е верен на съпругата си, кралицата-регент. Може и да не разбират какво точно означава това, но знаят, че се задава беда. Всички, които живеят в радиус от двайсет мили около замъка, са се струпали зад крепостните стени, а са довели и добитъка си. Виждам какво има предвид Арчибалд, когато казва, че такъв голям замък не може да устои на обсада. Хората ще изядат всичко за броени дни.

— Не би трябвало да бъдат тук — казвам на Ард тихо, опряла устни до гърба му. — Ще трябва да ги отпратиш.

— Това са моите хора — заявява той надуто. — Разбира се, че идват при мен, когато сме в опасност. Опасността, на която съм изложен аз, засяга и тях. Те искат да я споделят.

Ард скача от коня и се обръща, за да ме свали. Схваната съм от толкова продължително седене зад него, и съм уморена и гладна.