Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Когато се събуждам, виждам към нас да се задава ездач; конят му е целият в кал, чак до холката, а муцуната и шията му са покрити с пяна и пот.
— Кой е това? — питам със страх.
— Един от моите хора — успокоява ме Арчибалд, скача от седлото и отива да говори с него.
Когато се връща при мен, младото му лице е помръкнало.
— Не можем да останем в замъка Блекадър — казва направо. — Олбъни е събрал отряд и идва по пътя от Единбург, за да те плени. Ще трябва да се отправим към границата — той прави пауза. — Дейкър беше прав, трябваше да заминем веднага за Англия. Олбъни се е зарекъл, че ще те залови отново, и събира армия.
— Армия ли? — питам, и гласът ми потреперва. — Повежда армия срещу мен?
— Четирийсет хиляди души — казва Арчибалд сковано. — Не можем да направим нищо срещу такава сила. Блекадър няма да удържи, няма да сме в безопасност никъде, освен отвъд границата.
— Четирийсет хиляди? — повтарям с изтънял, пронизителен глас. — Четирийсет хиляди? Защо му е да изпраща толкова много хора? Защо му е да идва лично? Ако просто се съгласи с исканията ми, аз съм готова да се върна при синовете си с мир!
— Вече не можем да говорим за това — казва Арчибалд безцеремонно. — Това показват тези четирийсет хиляди. Това е война. Вече не става дума за вашите опити да се споразумеете, за някакво лично неразбирателство — ти раздели нацията. Армията на наместника ще обсади замъка на лорд шамбелана, ако ти си вътре — обръща се към коня си и обляга глава на врата му, сякаш му идва да заплаче. — Тъкмо това се опитваше да предотврати съпругът ти. Тъкмо това той никога не е искал: Шотландия, разкъсана от вътрешно разделение, война на брат срещу брата; а аз помогнах тя да се осъществи. Въвлякох те в опасност, оставих синовете ти в опасност, и подготвих почвата за цял нов конфликт.
— Не сме виновни ние — казвам твърдо. Правя знак на един коняр да ме свали от седлото, пренебрегвайки стрелкащата болка, която преминава от бедрото до пръстите на крака ми, като се вкопчвам в стъпенката на седлото с ръце, за да не ми се подкосят коленете. — Ако бяха приели моето управление…
— Вината е наша — настоява той. — Ако беше по-смирена пред Олбъни, когато той дойде, ако беше по-честна с шотландските лордове, ако бяхме изчакали, преди да се оженим, ако бяхме поискали тяхното съгласие…
— Защо да искам съгласие? — питам гневно. — Сестра ми Мери се омъжи за когото искаше, а брат ми ѝ прости незабавно. Защо Мери да се омъжи за мъжа, когото обича, а ти — собственият ми съпруг! — ми казваш, че е трябвало да се покорявам, докато тя постъпи като свободна жена, че трябва да бъда по-малко принцеса от нея! Че трябва да остана самотна вдовица, а тя може да отпразнува втората си сватба в мига, щом излезе от вдовишкото си уединение! Как можеш да ми казваш, че Мери има право да бъде щастлива, а аз не?
— Никой освен теб не се интересува от Мери! — изкрещява ми той пред всички. Хората ни се обръщат да ни погледнат. Побледнелите ми дами знаят, че една принцеса от династията на Тюдорите, една кралица-регент не може да бъде оскърбявана. Но Арчибалд е бесен: — Нито от Мери, нито от това дали ти ще получиш нещата, които има тя, нито пък от Катерина. Не става въпрос за съперничеството на три глупави жени! Става въпрос за Шотландия — Боже мой, — става въпрос за желанията на покойния ти съпруг, за мъдростта му. А аз не се ръководех от неговите завети, а от теб и от враговете на Шотландия. И допуснахме да бъдем съветвани от човека, който отнесе тялото на съпруга ти от полесражението като трофей. Да! Именно Дейкър стори това! Няма защо да гледаш така, сякаш не си знаела! А сега той ми нарежда да те отведа в Англия, сякаш си още един труп на кралска особа! И знам, че ако го сторя, никога няма да се върнеш в Шотландия. Никога няма да се върнеш в Шотландия. Никога няма да приберем тялото на краля у дома. Синът ти няма никога да се възкачи на престола. Той ме съветва да унищожа кралската фамилия и страната си, а е единственият ни съветник!
— А какво плаща на теб? — процеждам. — Какво получаваш ти? Какво получава Александър Хюм? Какво получава брат ти Джордж? Какво получава родът Дъглас от лорд Дейкър? Какво ви плати, за да заговорничите срещу моя съпруг, краля?
Възцарява се ужасно мълчание.
Лицето му е пребледняло.
— Оскърбяваш честта ми — казва той, внезапно спокоен, и аз усещам тръпка на страх. Никога преди не сме се карали така. Никога не съм го виждала да излиза извън себе си от гняв, а после внезапно да става толкова леден. Карали сме се като влюбени — разгорещени думи, забравени в горещи целувки. Но това е нещо ново и ужасно. — Ще те отведа на сигурно място в Англия, а после ще те оставя. Ако смяташ, че съм те предал, не мога да ти служа повече.