Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Наведох се, за да видя по-отблизо.
— И какво е това, талисман за добър късмет?
Мароу се усмихна.
— Нещо такова. Хората са искали да вярват, че правят нещо, за да защитят себе си и семействата си.
— Каква ирония — казах. Мак кимна, но Марлоу изглеждаше объркан. — Това е било използвано по-рано, за да убие някого — обясних.
Марлоу повдигна вежди. Това бе първото му изражение, което виждах, което да не изглеждаше измислено.
— Пития е била убита?
Мак каза една от лошите думи на Приткин.
— И как ще разбереш дали не си го направил ти? — попитах разгорещено. Марлоу вдигна рамене.
— За кой друг може да става въпрос? — Той преобърна нещото в ръцете си, намръщвайки се. — Някой го е разрязал.
— Ние го направихме — каза Мак, измъквайки го от ръцете си. — Имаше арсеник в него! — Той каза последното сякаш очакваше да изненада вампира, но Марлоу не изглеждаше развълнуван.
— Е, разбира се, че е имало. — Заради изражението ми, обясни. — Жаба на прах, арсеник — често цял куп субстанции са били напъхвани в тези неща, преди да ги запечатат. Смята се, че предпазват от болести и се добавят към стойността на медальона, и цената му, разбира се.
— Искаш да кажеш, че е трябвало да има отрова вътре? — погледнах към Мак. — Сигурен ли си, че е била убита?
— Каси… — каза той предупредително. Той определено не желаеше да обсъжда това пред Марлоу, но аз не виждах нищо лошо. Ако Марлоу е организирал смъртта на Пития, той вече знаеше; ако не, може би щеше да успее да открие някои улики.
— Медальон като този е бил открит до тялото й — казах на Марлоу. — Има ли някакъв начин да е използван за убийството й.
Той погледна замислено.
— Всичко, което влиза в контакт с кожата, може да бъде опасно. Кралица Елизабет почти беше убита от отрова, втрита в дръжката на седлото й. А аз веднъж убих католик като намокрих молитвената му огърлица в разтвор от арсеник — добави безгрижно.
Той успя да ме изплаши, но поне изглеждаше, че съм дошла при верния човек.
— Този метод отнема ли дълго време преди да убие някого?
— Около час.
— Но не и шест месеца.
Марлоу поклати глава.
— Дори и някой да е потопил колието й в слаб разтвор, а тя да има навика да си играе с медальона, няма да проработи. Арсеникът причинява подуване и зачервяване на кожата с течение на времето — би трябвало да забележи. Ето защо постепенното отравяне се извършва чрез храната. Няма вкус и мирис, а в малки дози симптомите са същите като хранително натравяне.
— Храната й беше специално приготвяна и внимателно тествана — каза Мак. — И лейди Фемон беше изключително… внимателна за отрови. Можеш почти да кажеш, че тя беше, е, не точно параноик, но…
— Не е същото, което аз чух — прекъсна жизнерадостно Марлоу. Изглеждаше, че обичаше говорилнята. — Казват, че е станала прекалено суеверна с възрастта и че е купувала всякакви видове съмнителни лекарства. Нож, който би трябвало да позеленее, когато премине през опасна храна, антична венецианска чаша, която се предполага, че трябва да избухне, ако чашата се напълни с отровна течност, бокал с безоар на дъното.
— Може би е видяла нещо. — Агнес също е бил пророк, при това могъщ.
Потреперих. Колко ли ужасно би било, ако видиш собствената си смърт и да не можеш да направиш нищо?
— Може би. — Марлоу отново ми се усмихна и на мен не ми хареса. — Но ако е така, изглежда, че й е направила мъничко добро. Което по-скоро доказва гледната точка, която се опитвам да представя. Маговете не могат да те опазят повече, отколкото са успели праотците ти. Ние ще бъдем много по-ефективни, уверявам ви.
Мак стрелна вампира с враждебния поглед.
— Не го слушай, Каси. Ако не искаш да говориш, недей. Той не може да принуди, докато аз съм тук.
— Не бих бил много сигурен в това, магьоснико. Знам за репутацията ти, но по-голямата част от магията ти е безполезна в настоящето, а силата ми е непроменена. Не съм мечтал да принуждавам Касандра да прави нещо против волята си. Просто си мисля, че тя трябва да знае кой е новият и съюзник и какво иска той.
— Ще стоиш извън нашите работи — каза Мак, а тонът му беше зловещ.
— Ах, но не е само твоя работа, нали? — попита Марлоу. — Тя има право да знае с кого се е забъркала. — Той се обърна към мен, гледайки невинно. — Или вече знаеш, че Приткин е главният убиец на Кръга?