Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— К-какво е това?
Отдръпнах крака си, когато коренът се приближи, разравяйки листата подобно на прасе, търсещо жълъди. То не можеше да ме види, но знаеше, че съм там.
— Шпионин. — Смиреният глас на Марлоу дойде отнякъде над главата ми. — Знаех, че няма да можем да ги избегнем, но се надявах да не ги срещаме малко по-дълго време.
— За кого работи?
— За Тъмните феи — отговори Приткин, приближавайки се — това е тяхната гора.
— Много е вероятно — съгласи се Марлоу. — Но би трябвало да стигна до нашите съюзници преди…
— Никъде няма да ходиш — прекъсна го Приткин. — Дай ми символът и аз ще го направя.
— Ще отидеш къде? — попитах аз, но никой не ме слушаше.
— Те не те познават — възрази Марлоу. — Дори и да те препоръчам, може да се окажеш в опасност.
Приткин се усмихна кисело.
— Ще поема риска.
Мак прочисти гърлото си.
— Може би ще е най-добре да отида аз — предложи той. — Ще си имате достатъчно грижи около него — той кимна към голема, който прокарваше ръце по ствола на близкото дърво с истинско удивление, изписано на лицето му — а той не ме познава. Ако нещо отново го разстрои, не знам дали ще мога да го контролирам.
— Той ще дойде с мен.
— Няма да е много полезен в битка точно сега — каза Мак със съмнение.
— Той няма да се бие. — Приткин ме погледна. — Предполагам, че искаш да останеш тук и да се грижиш за него? — Той не назова Томас, но и двамата знаехме кого има предвид. Погледнах Марлоу, преди да отговоря. Той нагласи превръзката около къдриците си, сякаш му причиняваше болка и се ухили, когато улови погледа ми.
— Бурята не се отрази добре на главата ми — обясни той, потрепвайки леко, когато ръката му докосна чувствително място. — Първо Распутин разби черепа ми, а сега и това. Може да си помислиш, че някой би помогнал на друга част от анатомията ми, но о, не.
Не се усмихнах в отговор. Марлоу може би наистина изпитваше болка или се опитваше да ме убеди, че е така. Ако беше второто, си губеше времето. Бях виждала достатъчно ранени вампири, за да знам: ако бяха в съзнание и се движеха, то те бяха смъртоносни. Нямаше особено много, което да можех да направя за Томас, но поне щях да се уверя, че Марлоу няма да му отреже главата. Погледнах отново към Приткин и кимнах.
— Тогава ще трябва да ми отстъпиш твоя слуга.
Били се бе строполил на потна купчина в момента, в който бяхме спрели и сега дърпаше един от черните си ботуши и кълнеше. Предполагах, че и краката му бяха по бебешки нежни, както и новия му стомах.
— Сигурен ли си? Той не е особено голям воин.
— Той ще ми потрябва само в случай че нещо се обърка. За да се върне и да ви предупреди.
— Ще може да се справи с това. — Аз сръчках Били. — Ставай.
Той изпсува, разбира се, но явно бирата надделя над мазолите и той се съгласи да тръгне.
Марлоу надраска кратка бележка върху къс хартия, която Мак беше открил в багажа ни. Изглеждаше някак си грешно да се използва този тип хартия и химикал, за да се напише писмо до феите, но явно никой друг не забеляза.
— Не съм сигурен, че моите контакти са все още там — каза Марлоу, държейки готовата бележка. — Времето не тече по същия начин тук. Понякога на моите шпиони им отнемаше месеци, за да разберат, че са пристигнали в един и същи ден или пък че са минали десетилетия. Никога не сме можели да определим точен модел.
— Ще опитам — каза Приткин, тършувайки из съблеченото ми палто за амуниции. Той измъкна три големи кутии. Дори не попитах за какво си мислеше, че му трябват толкова много куршуми. Не исках и да знам.
Той замени коженото си палто с тъмно наметало с качулка от багажа на Мак и след малка схватка успя да накара големът да приеме да бъде облечен в палтото му. Не беше добра дегизировка като се има предвид, че големът беше все още оранжев, плешив, висок седем фута и босоног, но все пак беше добра алтернатива.
— Не трябва ли да остане тук? — попитах съмнително.
Приткин не ми отговори, но Марлоу ми се усмихна леко.
— Ако магът не занесе дар, никога няма да получи аудиенция. Етикетът на феите.
— Дар? — отне ми няколко секунди, за да го осъзная. — Имаш предвид… Но това е робство!