Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Той всъщност не е жив, Каси — протестира Мак.
Погледнах към детински изглеждащото създание, бавно мигащо към Приткин, докато беше закопчаван в дългото палто. Явно намираше копчетата за очарователни и не спираше да ги докосва с оранжевия си, но много човешки изглеждащ пръст.
— Изглежда ми жив — казах.
— Ще ви го върна по-късно — само трябва да ме вкара вътре! — каза Приткин сърдито. — Или би предпочела вместо това да предложиш своя слуга?
Били ми отправи панически поглед и аз въздъхнах.
— Разбира се, че не.
— Тогава се въздържай от даване на съвети, относно неща, които не разбираш — категорично ми бе наредено, преди триото да изчезне в листака.
В следващите няколко часа, редица от неща сякаш се бяха наговорили, за да изпилят нервите ми. Едно от най-досадните бяха блуждаещите корени, които ме преследваха като късогледи кученца. Бях изморена до мозъка на костите си, но бих ли могла да седна дори за пет минутки? По дяволите, не. Трябваше да си играя на избягай-от-местната-флора, докато бъдеш шпиониран от фауната.
Малко след като Приткин замина, изглеждаше сякаш всяка птица в гората — орли рибари, обикновени орли, сови, дори и няколко лешояда — се бяха събрали в дърветата около нас, заедно с няколко малки бозайника. Не създаваха никакъв шум, с изключение на пърхането на криле, когато тези, които бяха дошли по-рано, правеха място на новодошлите. След няколко минути, теглото им започна да огъва някои от клоните, които използваха за седянка, но нито един от тях не рухна. Гледаха зловещо, като зрители, събрани за някакво представление. Докато не правихме нищо интересно, предположих, че шоуто ще започне по-късно, мисъл, която далече не оправи настроението ми.
Нито пък напрежението заради това, че не можеха да направят нищо за Томас, който си лежеше неподвижно върху одеялото. Не само, че не можех да му помогна да се излекува — ако, всъщност, това бе нещото, което правеше — но и не можех да се доближа до него, защото се страхувах от това да не доведа моите покрити с кора фенове. Те абсорбираха потта — кой знае какво още ядат.
Най-дразнещият фактор от всички, въпреки това, беше, че Мароу изведнъж поднови интересът си към разговора. Изчака, докато Приткин беше извън зоната на слуха, след което се обърна към мен, усмихвайки се жизнерадостно.
— Нека поговорим, Каси. Сигурен съм, че мога да прогоня страховете ти.
Прескочих корен, който се опитваше да се увие около глезена ми.
— Защо ли се съмнявам в това?
— Защото никога не си имала възможност да чуеш нашата страна от историята — каза той, дарявайки ме с топла и разбираща усмивка, която ме накара да настръхна. — Трябваше да проведем този разговор по-рано, но когато се завърна от мисията си с Мирча, ти не успя да ни предоставиш удобна възможност.
— Старая се да не водя разговори с хора, които са ме заплашили да ме убият.
Мароу ме изгледа изненадано.
— Нямам представа какво имаш предвид. Със сигурност не те искам мъртва, както и никой друг от Сената. Точно обратното, всъщност.
— Същото ли каза и на Агнес?
Веждите на Марлоу се събраха в леко смръщване.
— Не съм сигурен, че те разбирам.
Извадих малкия талисман, който ми даде Приткин. Така и не си го поиска, така че го скатах в джоба си. Сега го оставих да се клатушка пред очите на Марлоу, точно като махало.
— Разпознаваш ли го?
Той го пое и го огледа добре.
— Разбира се.
Вгледах се в него. Не би било шокиращо, ако Марлоу беше един от най-големите майстори в убийствата — това пасваше на репутацията му — но не бях очаквала да си го признае. Дали си е мислил, че ще бъда поласкана заради това, че премахна Агнес и изчисти пътят ми към успеха?
— Това е медальон на Св. Себастиан. — Той го взе от отпуснатите ми пръсти. Мак се приближи, но не каза нищо. Може би той също си мислеше, че ще чуем изповед. Ако действително беше така, той беше разочарован. — Не съм виждал такъв от години. Разбира се, не е имало нужда от тях.
— Каква нужда? — Мак имаше изражение, което ми напомняше на Приткин в най-голямата си мнителност.
— Чумата, магьоснико — каза Марлоу нетърпеливо. — Себастиан е бил светецът, за който хората са вярвали, че цери болести.
Това беше доста популярно на Континента по мое време, въпреки че повечето от тях, бяха измислени през 14-ти век, по времето на Черната смърт.