Том 5 (Исторически драми) [bg]

ХОТСПЪР

Кралю, не съм отказвал да предам

шотландските си пленници на трона,

но помня, че когато подир боя,

все още жарък, изнурен до крайност,

се бях подпрял на меча си, отнейде

се появи изтънчен благородник

във фини дрехи, свеж като жених,

с брадичка модна, подкъсена, сякаш

ливада след коситба. Парфюмиран

като търговец на галантерия,

с два пръста той — бърборейки — държеше

кутийка със есенция уханна,

която ту поднасяше изящно

към своя нос, ту дръпваше от него,

пак с рядка елегантност; и когато

отряд войници покрай нас премина

с телата на убитите си, той

нарече ги „простаци“ за това, че

не бяха взели вятъра предвид,

пренасяйки такава смрад край него.

Със женствени и деликатни думи

това конте обърна се към мене

и между другото от ваше име

поиска мойте пленници и аз,

измъчен от запеклите се рани,

вбесен от тоя шарен папагал,

отвърнах му в яда си, как не помня,

дали че ще ги дам, или че няма —

бях просто полудял, като го слушах,

така натруфен и благоухаещ,

да дрънка с речник на придворна дама

за рани, барабани и окопи —

по дявола! — и да ми казва — той! —

че спермацетът бил чудесно средство

против контузии и че било

ужасно жалко, дето от чревото

на кротката земя човек извличал

ужасната селитра, чийто избух

така коварно бил погубил толкоз

левенти във разцвет, и че барута

ако го нямало, то щял да стане

войник и той! На този му брътвеж,

нахален и несвързан, аз, кралю,

отвърнах — както казах, — без да мисля,

и, моля ви, недейте позволява

на доноса да вбие клин, разцепващ

васалската ми преданост от вас!