![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Табита не успя да изтърпи забележката й.
— Разкарай се оттук, Кстаска! — извика тя.
— Няма конкретна опасност — каза Кстаска.
— Пречиш ми!
Херувимът се завъртя и погледна към нея. Макар че цялото й внимание беше ангажирано, Табита се дразнеше и обезкуражаваше от рубиненочервените очи, сияещи в периферното й зрение.
— Мога да разгърна защитните средства, ако искаш — спокойно прошепна Кстаска.
— Нямам никакви защитни средства! — изкрещя Табита и рязко превключи на заден ход, когато тракторният лъч се насочи към средата на кораба. Двигателите протестиращо завиха и „Алис“ се оттласна в посока, обратна на инерцията й.
Тя решително натисна дросела и увеличи пламъците на дюзите. Когато хвърли поглед настрани, видя, че херувимът е напуснал кабината. Единият от Близнаците тъжно я наблюдаваше.
Пиратите ги преследваха и разкъсваха пустотата с електромагнитни мълнии. С енергията, която бяха изразходвали до този момент, „Алис Лидъл“ би могла да стигне чак до Сатурн.
За миг големият зелен кораб ясно се очерта на екраните. Изглеждаше толкова близо, че можеха да различат фигурите на членовете на екипажа му, които им правеха знаци от мостика. Беше лесондакска „Анаконда“ — или поне преди с него да се помъкнат пиратите. Дълъг шестстотин и с радиус двеста и трийсет метра, неговият характерен наперен профил все още се различаваше под огромните йонни капсули, които бяха лепнали от двете му страни. Отдолу висяха конични парализиращи мрежи, навсякъде имаше оръдия. Не се забелязваше пиратско знаме, но от носа стърчеше фигура на нубийка с голи гърди и прелъстителна усмивка. На кърмата се четеше името „Грозната истина“.
Пулсовите оръдия отново беззвучно завибрираха. Взривът наклони „Алис“ под петнайсет градуса надясно. Из кабината се разхвърчаха боклуци и затрополиха надолу по рампата. Всички лампички на пулта замигаха в червено. От цепнатините между клавишите се заиздига дим.
— Улучиха ни! — извика Могул.
— Само ни пошляпнаха — успокои го Табита. Тя включи аварийните системи. Светнаха две лампи. — Хайде де…
— Защо не изстреляш торпеда? — попита Саския.
— Нямам торпедо! — изкрещя Табита. — Това е баржа!
Близначката трескаво се наведе към нея и посочи с ръка. На пулта имаше бутон с надпис „ТОРПЕДА“.
Табита зяпна.
— Не вярвам — поклати глава тя.
Погледна към Саския и Могул, сгушени в мрежата, сякаш си мислеха, че могат да се скрият.
— Вие ли го сложихте там?
— Не!
Две лица едно до друго, с разширени очи в лилавия сумрак като лемури, изненадани от лъч на фенер.
На екраните „Грозната истина“ плавно се носеше нагоре. През илюминатора пиратският кораб приличаше на голям зелен кактус. Отровните му метални бодли лъщяха под светлината на слънцата.
Табита отчаяно разгледа пулта.
— Как се насочват тези неща?
Близнаците се изхлузиха от мрежата.
— Ще доведем Кстаска.
Тя избърса лице.
— Алис?
— ДА, КАПИТАНЕ?
Табита докосна надписа. „ТОРПЕДА“. Беше истински.
— Знаеш ли нещо за това?
— ПЪЛНИТЕ СПЕЦИФИКАЦИИ ЛИ ЖЕЛАЕТЕ?
— Как се използват тези неща?
Покрай шията й се провря тънко сребристо пипало. Беше Кстаска, вече увиснала за нейната мрежа. Херувимът протегна опашката си към пулта, откри някакъв контакт и пъхна края й вътре. От тавана с бръмчене се спусна монитор, на екрана на който се виждаха мащабни концентрични кръгове. Зад тях се появи сивият силует на „Грозната истина“.
— ИМАТЕ КОНТРОЛ, КАПИТАНЕ — съобщи корабът.
На монитора „Грозната истина“ се въртеше към тях и профилът й се смаляваше, сякаш пилотът й знаеше какво става.
Табита реагира. Тя бързо наклони надолу носа на „Алис“, докато не се озоваха под търбуха на големия зелен кораб. Обективът на тракторнолъчевия проектор бледо сияеше и висящите мрежи бавно се поклащаха над тях.
— Сега — посъветва я херувимът.
— Сега! — извикаха Близнаците.
Табита натисна бутона.
Изпод носа им изригна леденосинкав облак експлозив, който мигновено кристализира.
Ослепително копие разцепи мрака.
„Алис“ се олюля назад от взрива.
Торпедото приличаше на нажежена до бяло топлийка на черния кадифен космически фон, която изящно се издигаше под сянката на „Грозната истина“.