Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:

„Отвличането на Гениевра“, роман в проза от началото на ХІІІ век, пренаписва прочутия епизод от романа на Кретиен дьо Троа „Ланселот, Рицаря на каруцата“ (1180). Доразвит, осветен по нов начин, епизодът с отвличането на съпругата на Артур и спасяването й от Ланселот е разказ за опиянението от любовната страст и за драматичните последици от нея. Интригата на този роман включва също приключения на редица други представители на рицарския елит от Артуровата Кръгла маса. Сред множеството сюжетни линии, проследявани по принципа на т.нар. преплетено повествование, все по-отчетливо звучи и мотивът за духовните въжделения на рицарството. Техен символ е търсенето на Граала. „Отвличането на Гениевра“ е част от мащабния роман в проза „Ланселот“, който от своя страна се вписва в най-представителния романен цикъл на ХІІІ век във Франция — „Ланселот-Граал“. Стоян Атанасов
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 149
Перейти на страницу:

— Скъпи приятелю, вие сте човекът, който най-много бих желал да ми бъде другар, но зная добре, че не съм достоен за едно толкова възвишено другарство като вашето. Все пак, преди да ни напуснете, дарете ме, моля, с вашата благосклонност, докато сте жив. Ще се почувствам по-богат от това да притежавам най-добрия град на света.

— Сир — отвърнал Ланселот, — ще ви я дам, при условие че ми простите за вредата, която ви причиних.

— Без съмнение — рекъл кралят — дори да ме лишите от земите ми и да убиете впоследствие всичките ми роднини, ще ви простя това в замяна на вашето другарство.

— Сир, Бог ми е свидетел, безкрайно бих ценял вашето другарство, стига да съм в състояние да ви предложа моето. Ала знайте добре, че аз не принадлежа на себе си. Затова не бих могъл по никакъв начин да ви го предоставя на своя глава и ви моля да не ми се сърдите за това. Все пак, знайте, че където и да ме срещнете, можете да ме считате за ваш приятел и ваш рицар.

Кралят пламенно му благодарил.

— Скъпи приятелю — продължил той, — казвате, че сте ми нанесли вреда, така ли?

— Със сигурност, сир, истина е. Съжалявам за това, но е така.

— Добре, умолявам ви — отвърнал Бодмагю — да сторите така, че да узная до три дни за каква вреда става въпрос. Не искам да я научавам от вашата уста от страх мъката да не ме подтикне да се отнеса зле към вас. Сега тръгвайте и нека Бог ви пази. Нека Той закриля душата и тялото ви във всички опасности. И дано не позволява да загина, без да бъда така близко до вас, както бих желал.

Кралят се отдалечил просълзен, а Ланселот се отправил към Стражата на мъките по най-прекия път, който знаел. Вечерта отседнал в едно абатство на монахини. На сутринта, когато трябвало да тръгва, към него се приближила девойка, която също била прекарала нощта там:

— Сеньор рицарю — рекла му тя, — накъде отивате?

— Госпожице, към Стражата на мъките.

— Ах, сеньор, в този случай бъдете така добър и великодушен да изпълните молбата, която бих искала да ви отправя.

— Разбира се — отвърнал той, — с удоволствие, но кажете за какво става въпрос.

— Да ме отведете с вас дотам, сеньор, под вашата закрила.

— Със сигурност, няма от какво да се страхувате, докато съм в състояние да ви защитавам.

— Много ви благодаря, сеньор — рекла тя, — това е всичко, което искам.

Веднага след това тя довела коня си, настанен в конюшнята. Качила се на седлото и се отправила на път заедно с Ланселот. Яздили до пладне. Тогава на входа на една гора срещнали рицар, въоръжен от глава до пети. Когато девойката се озовала близо до него, го поздравила, а той й отвърнал. Приближил се до нея, хванал я за ръката и понечил да я целуне насила. Тя се отбранявала, както може, и извикала на Ланселот:

— Ах, сеньор, не позволявайте да ме посрамят във ваше присъствие!

Ланселот бил обзет от гняв:

— Назад, рицарю! Бог ми е свидетел, че никак не сте учтив! Проклет да бъде този, който ви е позволил да се отнасяте с насилие към девойките, които не се интересуват от вас.105 Забранявам ви да я докосвате повече!

— Принуден сте да се сражавате — отвърнал другият, — защото или ще я целуна, или ще се бия срещу вас.

— Тъй като сме дошли именно за тази битка, няма да я откажа. Вече се пазете от мен. Предизвиквам ви.

— Аз също.

Те се впуснали яростно един срещу друг толкова бързо, колкото можели конете им, и си разменили най-жестоките удари по щитовете, на които били способни. Рицарят счупил копието си. Ланселот го ударил толкова безмилостно, че го пронизал със своето през щита и ризницата, и след като забил режещото острие в рамото му, със силен тласък го повалил от коня. Сетне, като се навел, издърпал към себе си цялото си оръжие. По време на тази схватка раненият рицар припаднал от болка. Ланселот изтръгнал шлема от главата му и го захвърлил възможно най-далече. После извадил меча си и щял да го атакува, но другият бил в безсъзнание. При това положение Ланселот седнал близо до него с намерението да узнае кой е той.

95. Разказът на Патридес

Другият останал безжизнен дълго време, преди да започне да стене мъчително. Ланселот му потвърдил, че ще му отсече главата, ако не се предаде.

вернуться

105

Тези думи на Ланселот са своеобразен девиз на рицарската куртоазна любов.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)