Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Кралят се отдалечил просълзен, а Ланселот се отправил към Стражата на мъките по най-прекия път, който знаел. Вечерта отседнал в едно абатство на монахини. На сутринта, когато трябвало да тръгва, към него се приближила девойка, която също била прекарала нощта там:

— Сеньор рицарю — рекла му тя, — накъде отивате?

— Госпожице, към Стражата на мъките.

— Ах, сеньор, в този случай бъдете така добър и великодушен да изпълните молбата, която бих искала да ви отправя.

— Разбира се — отвърнал той, — с удоволствие, но кажете за какво става въпрос.

— Да ме отведете с вас дотам, сеньор, под вашата закрила.

— Със сигурност, няма от какво да се страхувате, докато съм в състояние да ви защитавам.

— Много ви благодаря, сеньор — рекла тя, — това е всичко, което искам.

Веднага след това тя довела коня си, настанен в конюшнята. Качила се на седлото и се отправила на път заедно с Ланселот. Яздили до пладне. Тогава на входа на една гора срещнали рицар, въоръжен от глава до пети. Когато девойката се озовала близо до него, го поздравила, а той й отвърнал. Приближил се до нея, хванал я за ръката и понечил да я целуне насила. Тя се отбранявала, както може, и извикала на Ланселот:

— Ах, сеньор, не позволявайте да ме посрамят във ваше присъствие!

Ланселот бил обзет от гняв:

— Назад, рицарю! Бог ми е свидетел, че никак не сте учтив! Проклет да бъде този, който ви е позволил да се отнасяте с насилие към девойките, които не се интересуват от вас.105 Забранявам ви да я докосвате повече!

— Принуден сте да се сражавате — отвърнал другият, — защото или ще я целуна, или ще се бия срещу вас.

— Тъй като сме дошли именно за тази битка, няма да я откажа. Вече се пазете от мен. Предизвиквам ви.

— Аз също.

Те се впуснали яростно един срещу друг толкова бързо, колкото можели конете им, и си разменили най-жестоките удари по щитовете, на които били способни. Рицарят счупил копието си. Ланселот го ударил толкова безмилостно, че го пронизал със своето през щита и ризницата, и след като забил режещото острие в рамото му, със силен тласък го повалил от коня. Сетне, като се навел, издърпал към себе си цялото си оръжие. По време на тази схватка раненият рицар припаднал от болка. Ланселот изтръгнал шлема от главата му и го захвърлил възможно най-далече. После извадил меча си и щял да го атакува, но другият бил в безсъзнание. При това положение Ланселот седнал близо до него с намерението да узнае кой е той.