Адвокат за милиони [bg]

Агентът поклати глава.

— Не е необходимо да ми благодариш. Казвай какво те води насам.

— Става въпрос за обира в музея „Гарднър“, който беше извършен през деветдесетте. Запознат ли си?

Хюит отговори след кратка пауза:

— Разбира се — изрече бавно. — Най-голямата кражба на произведения на изкуството в съвременната история. Престъпниците още не са разкрити. Трябва да живея на Марс, за да не съм запознат със случая.

— Докъде е стигнало разследването?

Хюит присви очи.

— Защо питаш?

Козловски поклати глава.

— Ще стигна и дотам, но по-късно. Сега не мога.

— Не можеш? — Хюит се облегна назад. Погледна първо Фин, после отново Козловски. — Поставяш ме в неловко положение.

Детективът кимна.

— Да, разбирам го. Но нямаше да те питам, ако не беше важно за мен.

Хюит изгледа бившето ченге. После повдигна огромните си рамене.

— Истината е, че и аз не знам. От време на време чувам по нещо, но само слухове. Знаеш как е, Коз — аз не се занимавам със случая и не разполагам с много информация за него.

— А кой се занимава?

— Програмата за борба с кражби на произведения на изкуството. Сравнително ново подразделение в Бюрото. Създадоха го през 2002 година. В него влизат само десетина агенти. Разпръснати са из цялата страна, но щабквартирата им е във Вашингтон. Отделът се ръководи от Ангъс Портър. През осемдесетте и деветдесетте той беше оперативен агент тук в Бостън. Занимаваше се с доста неща — организирана престъпност, наркотрафик — все обичайните неща за един местен отдел. Но тогава се запали по изкуството. Бостън беше ключов център за пласирането на крадени творби дори още преди да оберат музея „Гарднър“. Преди няколко години един тип свали посред бял ден картина за двайсет милиона долара от стената в Музея на изящните изкуства и изчезна заедно с нея. Мястото изобщо не беше охранявано. Това е истински случай.