Само един поглед [bg]

Тя искаше да види лицето му, за да си обясни какво стана, но той се бе извърнал на другата страна. За какво ли намекваше? Тя бързо превъртя през паметта си последните няколко дни…

Джими Екс?

Възможно ли е Карл Веспа някак да е разбрал за отбиването на Джими при нея след концерта? Разбира се, че е възможно. Щом беше открил Джими, може би е натоварил някого да го следи. В такъв случай как трябваше да постъпи тя? Но може и да не знаеше за Джими и ако сега тя си отвори устата, да предизвика още по-големи неприятности.

Бъди уклончива, си каза. Виж накъде вървят нещата.

— Знам, че помолих за помощта ти — каза непринудено. — Но мисля, че сега вече трябва да се оправям сама.

Веспа най-после се обърна и я погледна.

— Наистина ли? И защо така. Грейс?

— Истината ли?

— Препоръчително е.

— Ти ме плашиш.

— Мислиш, че ще ти причиня нещо лошо?

— Не.

— Тогава?

— Просто си мислех, че ще е по-добре…

— Какво му каза за мен?

Този въпрос я свари неподготвена.

— На Скот Дънкан ли?

— Има ли някой друг, на когото да си говорила за мен?

— Какво? Не.

— И така, какво каза на Скот Дънкан за мен?

— Нищо — замисли се Грейс. — Пък и какво бих могла да му кажа?

— Правилно — той кимна по-скоро на себе си, отколкото на Грейс. — Но още не си споделила каква беше целта на визитата на господин Дънкан при теб. Много бих искал да разбера подробностите.

Тя не искаше да споделя, изобщо не искаше неговата намеса, но не виждаше и начин да избегне това.

— Отнасяше се за сестра му.

— Какво за сестра му?

— Нали си спомняш момичето със зачертаното лице на снимката?

— Да.

— Казвала се е Джери Дънкан. Това е сестра му.

Веспа смръщи вежди.

— И поради тази причина ли дойде при теб?

— Да.

— Защото сестра му е на фотографията?

— Да.

Той се облегна назад.

— И какво се е случило със сестра му?

— Умряла е при пожар преди петнайсет години.

И тогава Веспа изненада Грейс. Той не зададе по-нататъшни въпроси, нито поиска някакво разяснение. Просто се обърна и се загледа през прозореца. Колата вече навлизаше в алеята пред къщата й, а той не бе отронил и дума. Грейс понечи да отвори вратата на колата, за да слезе, но някаква предпазна система — ползваше подобна, когато децата бяха мънички — възпрепятстваше отварянето й отвътре, така че се наложи шофьорът здравеняк да слезе и да я отвори отвън. На Грейс й се искаше да попита Карл Веспа какво смята да предприеме оттук нататък и дали ще я остави да се оправя сама, но нещо в позата му я възпря.