Артър & Джордж [bg]

Артър знае, че трябва да овладее гнева си. Най-важна е Джийн, след това семейното единство. Пита се дали Кони е разубедила Хорнънг или обратното. „Готов съм да подкрепя безрезервно отношенията ти с която и да било жена.“ Всичко беше напълно ясно. Но Кони също тъй ясно подчерта, че разбира неговото положение. Сега той предварително търси причините. Може би Кони се превърна в почтена омъжена жена по-бързо, отколкото бе предполагал; може би открай време е ревнувала любимата сестра Лоти. Колкото до Хорнънг, той без съмнение завижда на славата му; или може би се е главозамаял след успеха на „Рафълс“. Нещо е предизвикало тази внезапна демонстрация на независимост и бунтарство. Е, скоро ще се изясни.

— Кони е горе, почива си — казва Хорнънг, когато му отваря вратата.

Значи ще си говорят по мъжки, както предпочита Артър.

Малкият Уили Хорнънг е висок колкото Артър, но той понякога го забравя. А в дома си Хорнънг е съвсем различен от онзи Хорнънг в яростните фантазии на Артър; различен е и от ласкателя, подмазвача Уили, който търчеше по тенис корта в Западен Норуд и опитваше да се отблагодари с остроумия около трапезата. В голямата всекидневна домакинът посочва едно от кожените кресла, изчаква Артър да седне, но сам той остава прав. Започва да говори, крачейки забързано напред-назад. От нерви е, няма съмнение, но така заприличва на обвинител, който се перчи пред невидими съдебни заседатели.

— Артър, няма да е лесно. Кони ми предаде какво си й казал снощи и двамата обсъдихме въпроса.

— И сте размислили. Или ти си я накарал да размисли. Или тя теб. Вчера обеща да ме подкрепиш безрезервно.

— Знам какво обещах. И въпросът не е дали аз съм накарал Кони да размисли или тя мен. Обсъдихме го и стигнахме до единно мнение.

— Моите поздравления.

— Артър, нека се изразя така: вчера ти говорихме със сърцата си. Знаеш колко те обича Кони, колко те е обичала открай време. Знаеш как безкрайно ти се възхищавам, как се гордея да казвам, че съм зет на Артър Конан Дойл. Затова отидохме вчера на „Лорде“ — да те гледаме с гордост, да те подкрепяме.

— От което изведнъж се отказахте.

— Но днес мислим и говорим с главите си.

— И какво казват главите ви? — Артър усмирява гнева си, свежда го до обикновен сарказъм. Друго не може да стори. Той седи настръхнал в креслото, а Уили нервно подскача и се върти пред него, също както подскачат и се извъртат думите му.

— Главите ни, нашите две глави, казват онова, което очите ни виждат и съвестта ни диктува. Поведението ти е… компрометиращо.

— За кого?

— За твоите близки. За съпругата ти. За твоята… приятелка. За теб самия.

— Няма ли да включиш и Мерилебънския спортен клуб? И читателите на книгите ми? И търговците от лондонските магазини?

— Артър, ако не виждаш истината, трябва да ти бъде посочена.

— Което явно ти доставя огромно удоволствие. Мислех, че просто съм се сдобил със зет. Не подозирах, че семейството ни е получило нова съвест. Не подозирах, че ни трябва такава. Върви да си потърсиш расо.