![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Сама ли си в стаята?
— Да.
— Какво става после?
— Прислужницата ме завежда горе. Винаги е една и съща, една китайка с униформа. Казва ми да започвам. Първия път ми обясни, че трябва да се съблека бавно, после той ми махва да си вървя.
— Прислужницата оттегля ли се?
— Да.
— И…
Стомахът на Фийлд се свиваше. Не искаше да си я представя с Лу, но отчаяно се нуждаеше да знае всичко.
— Започвам. Събличам се.
— Какво носиш?
— Има ли значение? — сопна се тя.
— Може да има. — Той преглътна тежко. — Лена беше заключена с белезници за леглото, носеше дълги чорапи и жартиери. Лу карал ли те е някога да използваш белезници или да облечеш нещо специално?
Наташа поклати глава.
— Какво става, когато се съблечеш?
— Нищо особено, Ричард. Взимам си дрехите и… отивам в една съблекалня. Обличам се и излизам през една странична врата в коридора, слизам по стълбите и излизам покрай телохранителите.
— Те…
— Мислят ме за курва.
Наташа започна да гризе ноктите си. Явно беше разстроена; обърна се към витрината и скръсти ръце пред гърдите си, сякаш да се предпази.
— Ами Лу… какво прави? Къде е, когато… — Фийлд се изкашля смутено. — Къде е, когато влизаш в спалнята?
— Лежи на кревата, облечен е с копринен халат.
— Съвсем облечен?
— Да, с халат. До него има лула за опиум и погледът му е премрежен.
— Но те гледа?
— Моля те, стига, Ричард.
— Гледа ли те?
— Да.
— Но никога не те докосва. Никога не ти кимва да се приближиш.
— Никога не бих… — Тя стисна юмруци и лицето й се изкриви от болка. — Каквото и да си мислиш за мен, никога не бих…
Той въздъхна силно.
— Мислиш си, че мога да му откажа, да уредя иначе живота си. Мислиш си, че имам избор.
— Боли ли те, че си мисля така?
Тя не отговори.
Фийлд искаше да й вярва, че само се съблича, че не прави нищо друго.
— Лена е криела бележника за някого. Бележникът, който ти показахме.
Наташа не реагира.
— За теб ли?
Тя поклати глава, но избягваше погледа му. Стори му се, че леко се е изчервила.
— Обсъждали сте тези записки.
— Не знам нищо.
Фийлд не искаше да я обвинява, че лъже, макар да беше сигурен.
— В записките се споменава някаква втора ведомост. Лу води пълна отчетност на всичките си сделки, включително прехвърляния, плащания и доставки. Пази документите някъде в личните си покои.
— Не знам.
— Виждала ли си някога нещо като счетоводна книга, вероятно не само една? Той има ли кабинет? Сигурно са някъде, откъдето Лена е могла да ги вземе. Виждала ли си папки или делови книги в спалнята му?
— Не.
— Някъде другаде в къщата?
Колкото повече отричаше тя, толкова се засилваше увереността му, че знае за какво става дума.
— Лена обсъждала ли ги е с теб?
— Не. — Наташа се втренчи в лицето му. — Това ли искаш от мен?
— Искам да разбера дали тези книжа съществуват и къде ги държи.
Лицето й остана безизразно.
— Това ли искаш да разбера?
— Да.
— Това ли искаш да направя, когато отида у тях?
— Да.
— Ако ме хване, ще ме екзекутират на място.
Фийлд запази мълчание.
Наташа въздъхна:
— Значи затова спа с мен.
— Наташа, аз…
— Ти си жесток човек. Като баща си.
— Нямам друг избор. Ти също. Ако не ни сътрудничиш, началниците ми ще те изпратят в затвора. Нищо не мога да направя.
— Значи, когато съм уязвима, ти искаш да ме накажеш.
Фийлд поклати глава.
— Хвана ме в паяжината си и ще смучеш кръвта ми, докато умра.
— Не…
— Надявам се, че ти харесва, Ричард.
— Не аз взимам решенията.
— Страхливецът обвинява другите за онова, което прави. Радвам се, че и аз ти дадох нещо, преди…
— Не е заради тях.
— А заради кого?
— Какъв живот можеш да имаш тук?
— Нищо не разбираш.
— Не е заради началниците ми. Искам да те освободя от Лу и това е единственият начин, за който се сещам.