Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Наистина ли? Какво е направил?
— Убил е жена си.
Крауч Енд, Лондон
Много дразнещо, нали?
В неделя следобед стигнах до края на ръкописа и веднага позвъних на Чарлс Клоувър. Чарлс е моят шеф — директорът на издателството „Клоувърлийф Букс“, което публикува поредицата за Атикус Тип. Още на първото позвъняване се свързах с гласовата му поща.
— Чарлс? — казах аз. — Какво е станало с последната част от книгата? Какъв смисъл има да ми даваш да чета криминален роман, в който не пише кой е убиецът? Можеш ли да ми върнеш обаждането, моля те?
После слязох в кухнята. В спалнята вече имаше две празни бутилки от бяло вино, а по завивката — трохи от чипс. Давах си сметка, че не съм излизала от къщата твърде дълго време, но навън все още беше студено и влажно, така че не ми се занимаваше с това. У дома не беше останало нищо прилично за пиене, така че отворих една бутилка анасонова ракия, която Андреас беше донесъл от последното си пътуване до Крит, напълних си една чаша и я изпих на екс. Вкусът й беше като на всеки друг чуждестранен алкохол, след като е преминал митническата проверка на летище „Хийтроу“ не такъв, какъвто би трябвало да бъде. Бях взела ръкописа със себе си в кухнята и се заех да го преглеждам отново, като се опитвах да позная каква част от него липсваше. Последната част би трябвало да се казва „Тайна, скрита от око“ — съвсем подходящо, предвид обстоятелствата. И след като Тип вече беше обявил, че е разкрил престъплението, в нея може би щеше да има само две или три глави. Сигурно щеше да събере заподозрените, да им каже истината и да арестува убиеца, а след това да се прибере у дома, за да умре. Знаех, че от известно време насам Алан Конуей иска да сложи край на поредицата, но въпреки това беше неприятна изненада да открия, че е направил точно това. Струваше ми се, че мозъчният тумор не е най-оригиналният начин да се отърве от главния си герой, но от друга страна, нямаше и какво да се възрази срещу него — и предполагам, че точно затова го беше избрал. Налага се да си призная, че ако бях проляла сълза, тя беше по-скоро от мисълта за бъдещите ни продажби.
И така, кой беше убил сър Магнъс Пай?
Нямах друга работа, така че извадих един бележник и писалка и седнах в кухнята с ръкописа. Хрумна ми дори мисълта, че е възможно Чарлс да го е направил нарочно, за да ме изпита. Когато отида на работа в понеделник, той вече щеше да бъде в кабинета си — винаги идваше пръв — и щеше да ме попита кой е убиецът, преди да ми даде и последните страници. Чарлс определено има странно чувство за хумор. Често съм го виждала да се кикоти на собствените си шеги, когато никой друг от присъстващите дори не е разбрал, че той се е пошегувал.
1. Невил Брент, градинарят.
Това е най-очевидният заподозрян. На първо място, той не обича Мери Блекистън и току-що е бил уволнен от сър Магнъс Пай. Следователно има ясен, съвсем обясним мотив да премахне и двамата. Освен това той е единственият герой в книгата, който има връзка с всички смъртни случаи. Той е в имението, когато умира Мери, и на практика е последният човек, който е видял сър Магнъс жив. През вечерта на убийството, когато свършва работа, той уж отива направо в „Лодкаря“ — но Конуей подхвърля една странна подробност в началото на девета глава от първа част. Там пише, че Брент пристига в кръчмата след двадесет и пет минути. Защо дава толкова детайлни данни по този въпрос? Може да става дума за незначителна подробност, а може би дори за грешка — да не забравяме, че все пак това е ръкопис, който не е преминал през редакция. Но аз бях останала с впечатлението, че „Лодкаря“ е само на десет минути разстояние от имението „Пай Хол“, а тези допълнителни петнадесет минути биха осигурили достатъчно време на Брент да се върне, да се промъкне през задната врата, докато сър Магнъс разговаря с Матю Блекистън, и веднага след това да го убие.
Около Брент има и още нещо. Почти сигурно е, че той е педофил. „Беше самотник, не се беше оженил и живееше сам в къщата, която беше наследил от родителите си. В селото не го обичаха много, защото го смятаха за особняк. (…) Във въздуха се носеше упорита миризма… Миризмата на мъж, който живее сам.“ Полицията открива на пода в спалнята му списания за бойскаути, а освен това, в глава пета от четвърта част, съвсем между другото ни казват, че са го хващали да шпионира бойскаутите, докато са били на лагер в Дингъл Дел. Всички тези подробности ми бяха направили впечатление, защото в романите за Атикус Тип като цяло почти не се говори за секс — но все пак не бива да забравяме, че убийцата в „Грог и цианид“ се оказва лесбийка (която отравя партньорката си). Дали Брент не е проявявал нездрав интерес към двете момчета, Том и Робърт Блекистън? Сигурно не е съвпадение, че именно той „намира“ Том Блекистън, след като се е удавил в езерото. Задавам си въпроси дори за смъртта на майка му и баща му, за които се предполага, че са загинали в автомобилна катастрофа. И накрая, вероятно именно той е убил и кучето.