Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
От друга страна, първото правило на криминалните романи гласи, че най-вероятният заподозрян никога не се оказва истинският убиец. Предполагам, че на този принцип той отпада.
2. Робърт Блекистън, автомонтьорът
Робърт също има връзка с трите смъртни случая в книгата. Посвоему той е също толкова странен, колкото и Брент. Описан е с бледа кожа и неугледна прическа. Никога не се е разбирал с другите деца в училище, арестували са го в Бристъл, и най-вече е имал доста трудни отношения с майка си, които са достигнали своята кулминация със скандал на обществено място, когато той, общо взето, е пожелал смъртта й. Освен това, макар и да не играя честно, като редактор щях да остана особено доволна, ако убиецът се окаже Робърт, защото единствената причина Джой Сандърлинг да се обърне към Тип е нейното желание да го защити. Не ми беше никак трудно да си представя една последна глава, в която собствените й надежди са разбити на пух и прах, след като истинската природа на нейния годеник излиза наяве. На мястото на автора щях да избера точно този вариант.
При все това, в тази теория има два основни проблема. Първият е този, че освен ако Джой Сандърлинг лъже, Робърт просто няма как да е убил майка си, защото двамата са били заедно в леглото, когато се е случило това. Сигурно е вярно и че розовият мотопед щеше да бъде забелязан от минувачите, докато фучи към имението „Пай Хол“ в девет часа сутринта (макар че това съображение очевидно не е попречило на убиеца да използва скърцащото колело на викария в девет часа вечерта). Но по-важната подробност, която самият Тип споменава поне веднъж, е липсата на ясен мотив у Робърт да убие сър Магнъс, който никога не се е отнасял лошо с него. Дали е възможно да е обвинявал сър Магнъс за смъртта на по-малкия си брат, докато двамата са си играли на езерото? Все пак именно сър Магнъс е осигурил фалшивото злато, причинило тази трагедия, а Робърт е бил вторият човек, пристигнал на мястото на инцидента, и е скочил във водата, за да помогне да издърпат брат му на брега. Това преживяване сигурно е оставило травма у него. Дали не беше възможно да обвинява него и за смъртта на майка си?
Може би в крайна сметка излизаше, че заподозрян номер едно в моя списък е Робърт, а Брент заема второто място. Не знам.
3. Робин Осбърн, викарят
Алан Конуей има навик да изненадва читателите си, като изиграва някоя неочаквана карта в самия край на играта. В „Няма покой за злодеите“ например, убиецът се оказва Агнес Кармайкъл, която през цялата книга не е казала нито дума — не особено изненадващо предвид факта, че е глухоняма. Не вярвам Осбърн да е убил сър Магнъс заради Дингъл Дел. Нито пък смятам, че е убил Мери Блекистън заради онова нещо, което е намерила на бюрото му, каквото и да е то. Но със сигурност е интересно, че по време на второто престъпление е използвано неговото колело. Дали наистина е бил в църквата по това време? А и в началото на глава трета от третата част на книгата Хенриета забелязва едно петно от кръв на ръкава на мъжа си. Това не се споменава повторно, но не се съмнявам, че Конуей отново ще повдигне този въпрос в липсващите страници.
Освен това ми е интересна тази почивка, на която са заминали Осбърн и жена му в Девъншър. Той определено изпитва неохота да отговори, когато Тип го разпитва за това („Викарият изглеждаше неподготвен за този въпрос“) и първоначално отказва дори да му каже името на хотела, в който са отседнали там. И може би отдавам прекалено голямо значение на това, но родителите на Брент също са загинали в Девъншър. Дали между двете събития няма някаква връзка?
4. Матю Блекистън, бащата
В действителност той би трябвало да е на първо място в моя списък, защото съвсем недвусмислено ни съобщават, че е убил жена си. Тип го казва в края на шестата част — „Убил е жена си“ — а е немислимо той да лъже. Във всичките осем книги от поредицата, дори да греши (както с погрешния арест в „Атикус Тип празнува Коледа“, който вбеси някои читатели, защото го сметнаха за нечестна игра от страна на Конуей), той никога не е бил по-малко от сто процента честен. Щом казва, че Матю Блекистън е убил жена си, значи е станало точно така — макар и да не казва защо, което е много дразнещо. Нито пък обяснява как е достигнал до това заключение, като стана дума. Обяснението, естествено, ще се съдържа в липсващата част.