Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Кучето се казваше Бела.
— Влизай, Сюзан — каза ми той и ми махна да вляза.
Бях взела ръкописа със себе си. Влязох, седнах и едва тогава забелязах, че той беше много пребледнял, едва ли не сякаш беше в шок.
— Чу какво е станало, нали? — попита ме той.
Кимнах. Новината беше съобщена във всички вестници, а освен това бях чула коментара на автора на криминални романи Иън Ранкин по сутрешния блок на радио Би Би Си. Първата ми мисъл, когато чух новината, беше за сърдечен удар. Нали това беше най-честата причина за смъртта на мъжете на неговата възраст? Но се оказа, че греша. Вече се говореше, че е било нещастен случай. Беше намерил смъртта си в своя дом, недалеч от Фрамлингам.
— Ужасна новина — каза Чарлс. — Абсолютно ужасна.
— Знаеш ли какво е станало? — попитах го аз.
— Снощи ми се обадиха от полицията. Разговарях с някакъв старши инспектор Лок. Мисля, че се обаждаше от Ипсуич. Каза ми точно това, което съобщиха по радиото — нещастен случай — но не искаше да навлиза в подробности. А след това, тази сутрин, едва преди няколко минути, получих това.
Той взе от бюрото си едно писмо. До него се виждаше грубо разкъсан плик.
— Пристигна със сутрешната поща — каза той. — Писмото е от Алан.
— Може ли да го погледна?
— Разбира се — отговори той и ми го подаде.
Писмото е важно, така че следва точно копие от него.
„АБИ ГРЕЙНДЖ“
ФРАМЛИНГАМ
СЪФОЛК
28 август 2015 година
Скъпи Чарлс,
Не обичам да се извинявам, но съм готов да си призная, че снощи на вечеря не бях в най-добрата си форма. Знаеш, че в последно време не бях на себе си и не исках да споделям с теб причината, но по-добре просто да ти кажа. Не съм добре.
В действителност това е доста меко казано. Доктор Шийла Бенет от болницата „Лъндън Клиник“ е наясно с всички подробности, но по същество фактът е един — всеки момент ще ме убие най-голямото клише на света. Болен съм от рак. Който не може да се оперира.
Защо точно аз? Аз не пуша. Почти не пия. И двамата ми родители доживяха до дълбока старост и т. н., и т. н. Във всеки случай, остават ми около два месеца — може би повече, ако се подложа на химиотерапия и всичко останало. Но аз вече съм взел решение да не го правя. Съжалявам, но не искам да прекарам последните си останали дни на системи, надвесен над тоалетната чиния, а косата ми да се намира по пода на банята, вместо на главата ми. И не съм съгласен да ме разкарват с инвалидна количка по литературни събития в Лондон, слаб като клечка и разкъсван от кашлица, а всички да се редят на опашка и дами казват колко ужасно съжаляват, докато в действителност очакват с нетърпение да се махна оттам.
Във всеки случай аз се държах много обидно с теб, но отношенията ни от самото начало си бяха едно тотално прецакване, така че може би е по-добре да завършат така, както са започнали. Спомням, си какво ми обеща, когато се запознахме, и трябва да бъда честен с теб — ти не ме излъга. Поне за парите. Така че благодаря ти за това.
Колкото до парите, сигурно ще има скандали, след като умра. Като начало, Джеймс няма да е доволен. Не знам защо споменавам това, след като не е твоя работа, но защо пък да не знаеш, че между нас двамата като цяло вече няма нищо общо. Боя се, че оттук нататък ще му се наложи да разчита на себе си.
Господи! Това звучи като написано от някой герой от собствените ми книги. Така или иначе, на него просто ще му се наложи да го преживее някак. Надявам се да не ти създава прекалено много неприятности.
От литературна гледна точка, нещата не се развиха точно така, както се надявах, но ние сме обсъждали този въпрос предостатъчно много пъти, така че няма да губя време да се повтарям. Теб изобщо не те е грижа какво мисля за кариерата си. Винаги е било така. И това беше едно от нещата, които харесвах у теб. Тиражите. Класациите за най-продавани заглавия. Шибаните маркетингови проучвания. Всички онези неща, които аз винаги съм ненавиждал в издателския бизнес, а за теб винаги са хлябът насъщен. Какво ще правиш без мен? Жалко, че няма как да остана на този свят, за да разбера.
Когато прочетеш това, всичко вече ще е свършило. Налага се да ми_ простиш, че не ти казах по-рано и не ти доверих истината, но не се съмнявам, че с времето ще ме разбереш.