Защото вярваш в любовта

— Като имам предвид колко силно те желая, мисля, че бих рискувал. Затова… — Майкъл се поколеба и добави бавно: — Готов съм да се оженя за теб, ако ме искаш.

Катрин го погледна изумено.

— Не говориш сериозно!

— Така ли мислиш? — Той повдигна нежно брадичката й. — Аз съм щастлив, когато съм с теб, Катрин. А що се отнася до физическата част, мисля, че можем да постигнем решение, задоволяващо и двама ни.

Устата й се опъна.

— Приемах изневерите на Колин, но ги мразех. Не искам още един такъв брак.

— Нямах предвид изневери. — Пръстите му се плъзнаха към ухото и шията й и по гърба й пролазиха сладостни тръпки. — Половото общуване не е единственият начин за телесно задоволяване. Не вярвам, че по природа си студена. Може би ще се научиш да се наслаждаваш на други възможности.

— Не те разбирам. — Лицето й пламна. — Аз съм и деформирана, и невежа.

— Невежеството се лекува. Според мен е твърде възможно ти изобщо да не си деформирана. Болката, която си изпитвала, вероятно е била последствие от младостта и неопитността ти, както и от безогледните действия на съпруга ти. — Майкъл потърси още думи и сърдито разтърси глава. — В изисканото общество не се говори за тези неща. Моля те да ми простиш, ако казаното от мен те смущава, но няма как. Ще се изразя ясно: когато половият акт се осъществи твърде бързо, това е неприятно и за двамата партньори, особено за жената. Веднъж изпитала ужас, тя попада в дяволски кръг, от който няма излизане. Утробата става суха и се стяга и болката става неизбежен спътник на акта. А колкото по-силна е болката, толкова повече те е страх.

— Мисля, че е повече от това — възрази несигурно тя.

— Може би — кимна той, — но дори ако на шестнадесет години си била необикновено тясна, раждането на детето е предизвикало значителни промени. Твърде възможно е да не изпиташ болката, която те е измъчвала в началото на брака ти.

Каква смайваща теория, почти плашеща с последствията си. Наистина ли съм в състояние да се любя с мъжа, когото обичам, без болка и страх, запита се безпомощно Катрин. Нима мога да имам още деца? Да бъда нормална!

Без да смее да се надява, тя прошепна:

— Значи има само един начин да открием дали си прав.

Майкъл я погледна пронизващо.

— Знам, че искам твърде много. Готова ли си да опиташ?

— Май предпочитам да отида на бойно поле, затрупано с ранени — отговори тя, опитвайки се да се усмихне. — Но… Господи, Майкъл, толкова искам да ти повярвам! Искам да бъда нормална жена, способна да прави нещата, които правят другите жени, да им се радва…

Майкъл взе ръката й. Тя сведе поглед и проследи финия белег от сабя, наслади се на топлината и силата на пръстите, обхванали нейните. Той беше толкова сигурен. Толкова мъжествен.

Това прозрение събуди в душата й грозен спомен: ами ако пак се почувства като едно безпомощно «нещо», притиснато под възбуденото, блъскащо мъжко тяло? А болката и насилието? А страшното унижение? Тя притисна юмрук към устата си, впи зъби в кокалчетата на пръстите си.