Защото вярваш в любовта

27

В очите на Майкъл се появи усмивка, която обхвана цялото лице.

— Толкова се радвам. Вярвам, че няма да съжаляваш. Можем да започнем още тази вечер, преди да си се разболяла от мъка. Готова ли си?

Катрин моментално се напрегна.

— Тази вечер?

— Само първият урок — отговори успокоително той. — Ще свършим веднага щом поискаш.

Вдигна я от креслото, привлече я в прегръдката си и нежно положи главата й на рамото си. Докато силните му пръсти мачкаха тила й, тя прошепна:

— Това е много… утешително.

— Явно ти е приятно да те милвам, затова ще те запозная с френския масаж — отговори с усмивка Майкъл. — Позволяваш ли да използвам шишенцето с розово масло, което ухае така приятно, че направо ми се иска да те захапя?

— Испанския ми лосион ли искаш? — попита учудено тя. Майкъл се засмя и Катрин се наслади на безгрижието му.

— Ти си мислиш, че съм полудял, нали? Не се страхувай. Обещавам, че ще ти хареса. Ще превърнем тази стая в чудодейна и напълно безболезнена пещера на порока. Първо ще запалим огън, за да стане достатъчно топло за голата кожа.

Той я пусна и се запъти към камината.

— Съблечи се и се увий в чаршаф. И разпусни косата си.

Катрин се учуди още повече, но се подчини. Разреса косата си и излезе иззад паравана, увита в чист ленен чаршаф от раклата. Огънят вече гореше буйно, а Майкъл беше приготвил пред камината мека постеля от няколко одеяла. И той се беше преоблякъл в тъмнозелен халат, стегнат с колан. Гърдите му бяха разголени и разкриваха гъсти тъмни косъмчета и корави мускули.

Докато се грижеше за него, тя беше опознала добре тялото му, но тогава се стараеше да го приема само като пациент. Сега за първи път си позволи радостта от откритото възхищение. Той беше красив, силен, добре сложен, толкова мъжествен…

Мисълта да се отдаде на тази сила я накара да потрепери. Тя се извърна и безмълвно взе лосиона си от скрина. Когато му подаде шишенцето, той я измери с остър поглед.

— Виждам, че ни чака дълъг път. Ще започнем с една единствена малка стъпка. Само от теб зависи докъде ще стигне пътуването. — Той й протегна другата си ръка.

Катрин я пое плахо. Той я привлече към себе си и я целуна. Меко и без да изисква, успя да намали страха, който я изпълваше. Напрегнатите й мускули се отпуснаха. Ръката му бавно описваше кръгове по гърба й.

— Вкусът ти е чудесен — прошепна той. — Като нектар. Като музика.

Катрин се изкиска.

— Говориш безсмислици.

— Тази нощ разумът няма място между нашите четири стени. — Той сложи ръка на талията й и я отведе при постелята. — Легни по корем, а аз ще те покрия с чаршафа и ще те масажирам. Започваме с гърба.

Катрин изпълни нареждането. Майкъл я покри с ленения чаршаф и допирът до фината материя беше като милувка. Напрежението отново се появи. Гола, тя беше толкова ранима.

— Ако се страхуваш, просто ми кажи — помоли той, коленичи до нея и събра косата й отстрани на главата. После отвори лосиона и разтри ароматната течност между дланите си. — Втвърдила си се като армейски сухар. Един от войниците ми оцеля, защото куршумът улучи парчето сухар в джоба му. Даже френските стрелци не са в състояние да пробият нашия сухар.