Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Той нежно отмахна косата от челото й.
— Тогава позволи ми да държа кристала и да изпитам болката с теб. Позволи ми да ти помогна да преминеш през нея.
Ариел се вгледа в него със смутено-разтревожен поглед. Лусиен вече й беше казал, че след тази нощ между тях няма да има нищо. Щеше да си отиде от нея. Да я изостави. Ето защо беше толкова важно тя да изпита всичко в най-пълна форма. Само така щеше да знае, че не е било сън. Тогава защо той искаше да изпита болката заедно с нея?
— Защо? — дрезгаво попита тя.
„Защо, наистина?“, запита се Лусиен, като се загледа в лицето й. Ариел му беше казала, че е красив и това не беше нищо повече от съчетанието на страстта с въздействието на пещерата. Но тя беше истински красива. Кожата й блестеше в омаен прасковен оттенък, косата й беше разпиляна в красив безпорядък, очите й блестяха като изумруди, а устните й още носеха следите от целувките.
Но външността й беше нищо в сравнение с вътрешната й красота, която бе опознал през последните няколко дни. Беше запратил Ариел в един чужд свят, който тя все още не можеше дори да започне да разбира и който я плашеше. Но тя бе оставила страховете си настрана и се бе впуснала напред с пълна скорост, без дори да й мигне окото. Можеше да е простосмъртна, но Лусиен не смяташе, че има поне една вещица, която би я изпреварила по смелост и всеотдайност.
— Защото, ако не ми позволиш да го изпитам с теб, няма да бъде истинско за мен — каза й той. — Позволи ми да държа кристала и да го споделя с теб. Моля те, Ариел.
Последната му молба свали последните съмнения на Ариел. Беше сигурна, че Лусиен може да преброи на пръстите на едната си ръка всички пъти, когато бе молил някого за нещо. Не беше такъв човек — не, човек, поправи се тя, а магьосник, който получава желаното с молби. Би приел всичко, което му поднесеше живота стоически и би изтърпял страданията мълчаливо. Самият факт, че бе готов да промени поведението си, докато прави любов с нея — една простосмъртна — накара очите й да плувнат в сълзи.
— Добре — прошепна тя. — Можеш да го споделиш с мен.
Той не отговори, но нямаше нужда от думи, защото се наведе и я целуна, и в нежността на целувката се криеше целия му отговор.
След това вдигна глава, взе ръката й и я постави върху кристала. После обхвана с длан ръката й. Ариел разбра, че момента на пълното осъзнаване на женствеността й е настъпил.
Очите им се срещнаха, щом върхът на пениса му я докосна. Ариел се стегна, щом почувства, че започва да се плъзга в нея.
„Отпусни се, Ариел“, — прошепна Лусиен в ума й. „Ще те предупредя, когато настане време. Сега само опитвам. Няма да ти причиня болка. Обещавам ти.“
Ариел се застави да се отпусне. Щом Лусиен казваше, че няма да й причини болка, значи нямаше да има болка. Почувства го как достига до бариерата на девствеността й и след това се отдръпва.
„Лусиен!“
„Всичко е наред“, успокои я той. След това бавно се плъзна в нея, докато отново достигна до преградата и отново се отдръпна. „Ще го направим още веднъж, нали?“
„Лусиен!“
„Още веднъж и след това ще го направим“, успокои я той, като отново се плъзна в нея и се отдръпна. Ариел почувства как извива бедрата си, преди да възкликне мислено: „Сега, Ариел!“
Едва бе осъзнала предупреждението му, когато почувства кратка, рязка болка, която я накара да изохка. Но преди да я изпита напълно, почувства как Лусиен я премахва от нея.
„Не!“, мислено извика тя. Но възражението й бе заличено от вълната на удоволствие, която премина през нея с такава сила, че Ариел си помисли, че би могла да умре от нея. Знаеше, че я поглъщаше не само нейното удоволствие. То беше и на Лусиен. Чувствата му достигаха до нея през кристала.
„Ето това е, Ариел. Движи се с мен“, подкани я Лусиен, като започна настойчиво да се движи в нея.
„Ти ме измами“, обвини го тя, но с половин уста. Тялото й заедно с душата й се носеше по спиралния път към кулминацията.
„Да, о, да!“ — извика мислено Лусиен, щом двамата заедно достигнаха до края на платото и се претърколиха отвъд ръба му.
Двамата потрепериха в обятията си. Ариел отвори очи и видя как кристалната пещера започва да трепти и след това изчезва. В очите й избликнаха сълзи, защото разбра, че това е краят. Магията беше направена и сега й оставаше само да чака Лусиен да разбие сърцето й.
— Проклет да си, Лусиен — дрезгаво прошепна тя, а по бузите й започнаха да се стичат сълзи. — Обеща ми да изпълниш всичките ми фантазии, а сега бягаш от мен.
— Грешиш, Ариел — промърмори той, като избърса с пръсти сълзите й. — Обещах ти, че ще ги изпълня и имаме време до зори, за да ги превърнем в реалност.